Точно преди два месеца – на 16ти септември 2012 – се роди дъщеря ни Айя: крехко и нежно синеоко същество, което промени живота ни, дните и нощите, приоритетите, изборите и представите ни за измеренията на любовта.

Роди се в Делфт, Холандия в дома на Ел Батул – моя близка приятелка с марокански произход, в ръцете на  Лаура – холандска акушерка и Сина – медицинска сестра, родом от Афганистан.  И разбира се в присъствието на баща си и едната си баба (моята майка).   Не знам когато порасне дали и за коя държава ще използва думата „родина”, но ми се иска от малка да мисли за света като за свой дом и да знае, че макар и българка е гражданин на света. Сигурно и затова още седмица след раждането имаше първия си международен паспорт, а на две седмици измина 2000 километра от Холандия до България и като се има предвид колко спокойна беше през целия път, можем да заключим, че и хареса.

Никога на ми беше хрумвало преди да ми дойде на главата, че въпросът къде и как ще родя детето си ще се превърне в лично предизвикателство да съобразявам изборите си с ценностите, в които вярвам, а не според ограниченията на средата.

Защото веднъж убедена, че домашното водно раждане е преживяването, което искам вече беше невъзможно да се примиря с полу-варианта на водно и болнично раждане, което е легалното и възможно в България. И то не защото не вярвам на постиженията на медицината или на добрите намерения на лекарите, а защото считам, че раждането е съкровен процес, в който близостта на избрани хора, уюта и усещането за дом са водещи за едно цялостно позитивно преживяване.

Тук е моментът да изразя истинското си възхищение пред всички жени в България, които имат смелостта и доверието в мъдростта на телата си дотолкова, че да раждат неасистирано в домовете си. Аз лично нямах тази готовност и тази смелост.  http://homebirth.beinsa.info/

Също така идеята да родя в Холандия не се роди току така. Роди се благодарение на курса на „Естествени идеи” за бъдещи родители (http://www.estestveni-idei.com/), подкрепата на самата Олга Дукат (http://doula.bg/) и разбира се на една холандска акушерка Мери Шварц, която редовно идва в България, обучава дули и прави каквото е по силите и да подкрепя развитието на естественото и домашното раждане в България.  Категоричната убеденост на Мери, че раждането в същността си е процес на трансформация, в който се раждат едно дете, една майка и един баща, а не медицинско събитие и че всяка жена има правото да създаде раждането, което иска за себе си бяха такъв извор на вдъхновение, че наредиха сложния пъзел на организацията покрай заминаването, намирането на акушерска практика в Холандия и уточняването на редица административни условия.

И не мина без предизвикателства. Не мина и без да се наложи да чуя различни мнения, включително, че проявявам пълна безотговорност към себе си и към бебето.  И може би в това беше най-голямото изпитание за мен: да остана вярна на това,  което от вътре усещах за правилно и да се доверя, че има защо да отида в Холандия чак. Защото никой (ама наистина никой) не може да знае по-добре от нас самите кое е най-добре за нас. И ако ние не заставаме зад това, което считаме за правилно, никой друг може да не застане. Но и само ние да застанем зад нещо, което считаме за правилно понякога е достатъчно, за да се случат нещата по значимия за нас начин.

Независимо от всички изпитания от момента, в който стъпих в Холандия, до момента  в който си тръгнах не е имало и един миг, в който да съжалявам за решението си. Същото важи и сега. Ако взимах решението си отново, отново бих взела същото решение. А  да можеш да застанеш зад избора си, след като знаеш какво ти е струвал той, е истинският тест за всеки избор.

Иначе за самото раждане – без да беше лесно, беше точно по начина, по който исках и в крайна сметка доведе до появата на бял свят на едно спокойно синеоко човече, което както вече написах в началото промени мигновено живота ни. Имам вече покана да родя и следващото си дете в Холандия 🙂  Малко ми е рано да мисля отсега за това, но все пак не знам дали бих направила същото. И не защото съжалявам за нещо, а защото всяка ситуация си идва с решението и не искам да обрамчвам с очаквания ситуация, която за момента не съществува.

Едно е сигурно – бих насърчила всичките си приятелки и въобще всички жени да вярват, че имат силата да създават раждането на децата си по начина, по който има смисъл и значимост за тях. И да, всеки който е усетил разликата между контракции на сухо и контракции във вода, знае защо водното раждане  се счита за толкова по-щадящо за майката (и съответно за бебето).

Искам да вярвам също така, че в скоро бъдеще домашното раждане ще е разрешено и възможно и в България и доколкото имам възможност ще подкрепям всички инициативи на всички организации в България, които правят малки стъпки към значими промени в тази сфера!

Накрая не мога да пропусна да изразя благодарността си, примесена с възхищение, пред собствената ми майка. Много съм научила от нея, но готовността и да подкрепи мен и избора ми, независимо, че не беше съгласна с тях ще ми е пример  за цял живот напред. И мога само да се надявам да успея през годините по подобен, ако не същия начин да предавам щедро любовта си, подкрепата и мъдростта, която съм събрала през годините към Айя. Защото така е редно някак си да текат нещата от майка към дъщеря и от дъщеря към внучка.

Също благодарност, примесена с много обич изпитвам и към Ел Батул. Тя не просто сподели дома си с нас, стана част и от семейството ни. И както винаги на шега сме си казвали, че сме като сестри, така и реално го преживяхме. С опита си от раждането на три деца и с много женска интуиция и мъдрост, тя е от перлите, които животът ми е подарил, за да познавам неизмеримата подкрепа, на която истинските приятели са способни.

И разбира се най-голямата благодарност за чудото на новия живот, който поканихме и приветствахме заедно е за моя съпруг Вишан! Не мога да облека в думи какъв е смисъла на това, че беше до мен със силата и спокойствието си, с  вярата си,че всичко ще е наред и с готовността да служи на тайнството на раждането, но смисъл имаше. И ценността на съпреживяното ме кара да вярвам, че всички бащи трябва да могат да присъстват на раждането на децата си.

Пиша го този пост, защото понякога успяваме да преживеем значимите за нас неща по значимия за нас начин и в това винаги има много вдъхновение все така да живеем!

Пиша го и защото искам да дам своя глас в подкрепа на домашното раждане и дано да вдъхновя и други жени да създадат за себе си раждането, което искат! Защото не мога да се съглася, че не е толкова важно как се ражда едно дете, а как се отглежда. Убедена съм, че и двете са важни. И също така щом ни е дадена силата да можем да раждаме, ни е дадена и силата да можем да създаваме раждането по прекрасен и вълнуващ начин.

Пожелавам и на себе си и на всички ни все по-често да преживяваме значимите за нас неща по значимия за нас начин! И да живеем в света на възможностите, а не в света на ограниченията!