Тази сутрин по най-неочакваните пътечки на смислените неща, които ни застигат в най-подходящите моменти попаднах на представянето на автора на книгата „Работата, за която сме родени“,  Ник Уилямс (издателство MBooks).

Особено се впечатлих от въпроса „Какъв ще станеш, когато сърцето ти порастне?“ Така формулиран ми прозвуча почти като дзен коан и сякаш някаква доза просветление ме застигне само осъзнавайки се, че има разлика между това какъв ставам, когато порастна и какъв се осмелявам да бъда, когато сърцето ми порастне.

Сигурно като всеки човек, който се отказва от сигурната работа и тръгва да осмисля живота си през свободата сам да решава с какво и аз не веднъж съм искала някаква категорична обратна връзка, че да ето това от всички вълнуващи неща е нещо- ТО ми, че това е пътяТ и толкоз –  остава само да вървя по него.

Истината е, че макар често да смятам, че живея призванието си то не се оказва някаква константа.  По скоро прилича на светулки, отколкото на светъл ясен път. И така пътят на призванието върви с будността да виждам посоката. Унеса ли се пропускам светулките, а унасянето при мен идва в следствие на две неща: прекалено много мислене и/или прекалено малко действие.

С течение на времето започвам и да откривам, че ми харесва това тайнство на призванието. Има някакво удоволствие в играта да чакам светулките и да знам, че като ги последвам те ще ме отведат на неподозирано хубаво място.

И така призванието се оказва игра, забавление, приключение… Все си мисля, че ако така го разглеждаме, ще гледаме по-леко на нещата, които правим или не правим…

И може би когато ни пораснат сърцата просто ставаме следващи сърцата си и това е достатъчно!

И също така си мисля, че ако истински се забавляваме с живота си няма да има значение живеем ли призванието си.

Любопитно ми е да чуя и вашите размисли по темата, така че споделете, ако имате желание.

Светли и вдъхновени летни дни!

П. С. Книгата ще си я купя и прочета с голям интерес, макар че най-важното посланието може би вече стигна до мен с въпроса по-горе.

Ето и линк към статията: http://www.mbooks.bg/sites/default/files/media/NW-CapitalLight-19-25Feb2011.pdf