Хубавото на всяко изправяне пред хора е, че ти дава моментална обратна връзка дали си успял да се свържеш с тях. Ако си успял – винаги знаеш, ако не си – се чудиш дали си успял. Просто е.

Разбира се и както всичко друго в живота има и нюанси – успял донякъде и неуспял, но все пак предал определена информация.

Все пак, за да успееш (каквото и да включва за всеки успеха) са нужни поне 3 неща:

1) Да се замислим и да си дадем сметка каква е връзката на това, което искам да кажа с мен самия. 

Да можем да кажем истината за това, което избираме да представяме и то така, че думите ни да звънтят от истината, която изричаме. Тази наша истина се сменя най-вероятно всеки път. И затова усилието е всеки път да си поставяме въпроса „А сега защо го презентирам това?“ или „А сега как се свързвам с това, което предстои да кажа?“ или „Защо продължавам да вярвам в това, което представям?“

Преди няколко години казах на един семинар „Толкова ми е омръзнало да слушам скучни презентации, че бих искала да имам малък принос към това да слушаме повече презентации, които е удоволствие да бъдат слушани.“ И това беше истината за тогава. Затова и още ми напомнят какво съм казала тогава. Защото истините се помнят!

2) Да си позволим да кажем истината. 

Понякога се изморявам да повтарям, че само 7% от общуването с хората е в думите. Останалите проценти са за езика на тялото и за цялостното ни излъчване. Ако не казваме истината, хората може и да не знаят защо не ни вярват, но няма да ни вярват. И обратно ние може и да не кажем с най-подходящите думи една истина, но ако е истина хората ще ни вярват така или иначе.

3) Да внимаваме както какво казваме, така и как казаното се свързва с хората, на които е казано. 

И най-голяма истина, казана по най-подходящия начин има да се конкурира с вътрешните мисли на хората докато ни слушат. Затова е нужно да се погрижим казаното от нас да стигне до хората отсреща. Активното търсене на обратна връзка ни помага да преценим кое си струва да бъде повторено, кое да бъде допълнено, коя тема истински вълнува хората. Все пак когато презентираме ние сме там, за да ни чуят хората, иначе можем и пред огледалото вкъщи.

И нека презентирането е удоволствие и за презентаторите и за слушателите!!