Преходът ми от freelancer към предприемач е един от най-трудните преходи в живота ми. Мислех си, че щом съм достатъчно добра в това да обучавам хора (и не само защото аз така си мисля, а и защото другите така казват) то създаването на фирма от само себе си означава успешен бизнес. Подведоха ме няколко книги, които убедено твърдяха, че щом си знаем призванието всичко друго има второстепенно значение. Не обвинявам книгите – най-малко защото може и аз така да съм искала да ги разбера, а не защото авторите точно това са твърдели.

Все пак 4 години по-късно когато бизнесът все повече заприличва на бизнес, а не на хоби започва да ми става ясно, че в центъра на трудностите стои едно доста арогантно отношение към продажбите и твърде категоричното ми нежелание да „продавам”.

А когато не искаш да (се) продаваш реално не искаш и резултатите от този процес. Резултати, които в крайна сметка опират и до пари. Финансовата страна на нещата оставаше на заден план за сметка на „същината” мислех си. Същина, която за мен означаваше усещане за смисъл, вдъхновението от срещата с хора, които прегръщат това, което имам да дам. Постепенно започнах да узрявам за баланса между материалната и нематериалната страна на живота, между смисъла, който преживяваш докато работиш и смисъла, който преживяваш когато си плащаш сметките.

Про-даването в крайна сметка означава и да станеш професионалист в даването. За да можеш да даваш трябва да имаш достатъчно, а за да имаш достатъчно трябва да можеш да се подхранваш на всички нива.

Неутралността по отношение на това, което предлагаме на хората има своите плюсове и своите минуси. Неутралността може да означава спокойна привързаност към това хората да си купят това, което им предлагаме или боязливо безразличие. И само ние можем да направим разликата. А резултатите винаги ни дават ясна обратна връзка. И то не по отношение на конкретните хора, а по отношение на общото ни финансово състояние.

Емпатията към себе си както и да го представяме означава да синхронизираме вътрешната си енергия с външните си действия. И умението да се свързваме емпатично с другите и да представяме себе си, продуктите си и/или продуктите на компанията, за която работим винаги е следствие на това.

Та нека попитам тези, за които тези въпроси имат смисъл:

Искате ли да правите това, което обичате за много хора, които го ценят и са готови да ви платят за това?

Искате ли да знаете как да се доверите на ценността, която предлагате и парите за това да са важни, без да са водещи?

Мислите ли си, че ако сте достатъчно добри в нещо хората сами ще идват при вас в достатъчно количество, за да сте добре финансово?

Страхувате ли се какво ще си помислят другите за това, което правите, ако се налага да го продавате?

Имате ли представа за търговците като умели манипулатори? И ако да, готови ли сте да видите как продаването може да е автентично свързване?

Трудно ли ви е да отправяте „секси” предложения към потенциални клиенти от твърде много свян?

Болно ли ви е когато създадено от вас с толкова вдъхновение и труд не среща желания интерес?

Изморени ли сте да опитвате отново и отново да предлагате това, в което вярвате вместо просто да получавате интереса на клиентите си?

Страхувате ли се да не сте твърде агресивни и така да предпочитате да сте безлични?

Опитвате ли се да прехвърлите продажбите на някой друг?

Случва ли ви се да  се чувствате безпомощни в това да продавате страстта или призванието си?

Притеснявате ли се да ви откажат? Страхувате ли се да ви кажат „не” и това парализира ли ви да действате?

Иска ли ви се да продавате без да продавате?

„Емпатия в процеса на продажбите” е на 26 януари от 10:00 до 17:00. Записването е на business@communication-academy.eu