Всяка година се питам не е ли Коледа и навечерието на нова година времето, когато най-силно разбираме значимостта на човешката заедност?! Радостта, която се ражда от близостта; топлината, която извира от срещите с любими хора и приятели; искрите пламък от подарените пожелания; уюта на точните думи; прегръдките и възможността да усетим, че сме свързани с невидими връзки, че принадлежим, че ни има ведно с много други.
Това е време, в което без усилие става ясно кои са хората в живота ни, на които държим и кои са тези, които държат на нас. (А понякога тези, на които държим и тези, които държат на нас са едни и същи хора.) И също така е време, в което да усетим разликата между хората, които идват и си отиват от живота ни и тези, които ги има, имало ги е и ще ги има.
Срещата между преходността на дните и годините и непреходността на кръговрата на живота сякаш примирява в нас полярностите, които ни учат да търсим баланса във всяко нещо. И така в пролуката между символните край и начало, в тишината на някоя зимна разходка можем да намерим отговорите накъде и с кого да поемем през идната година и още по-важно да си спомним златните мигове и лицата на изминаващата година.
Изпращам 2012 някак равнодушно. Равнодушно не в негативния смисъл на безразличие, а в позитивния смисъл на равна душа. Най-трудната година в живота ми, но все пак така прелестна, ще я помня с противоречивите чувства, които може да се каже, че неутрализираха сами себе си. Когато силата на отрицателите емоции е равна на силата на положителните в крайна сметка резултатът е нула. Пито, платено, това е. Без съжаления или излишни възторзи.
Автентичността винаги ме е вълнувала. Нещата такива каквито са. Без допълнително грим. И така като се замисля за 2012 си давам сметка колко съм пораснала в разбирането си, че емоциите са преходни, че няма значение какво се случва, а как ние реагираме на него, че „нещата не са нито добри, нито лоши, а само нашата мисъл ги прави такива”, че всеки може да е щастлив със щастието си, но майсторството е да сме щастливи и в трудностите и в разочарованията си. Е, иска ми се да я помня само с красотата, с успехите, с раждането на първата ни дъщеря, но някак няма как на фона на всичко останало.
Така от тази година сигурно ще си тръгна най-истински свързана с живота в неговите полярности и съответно с онази мъдрост, която само опитът прави възможна. Ще си тръгна и по особен начин свързана с хората – тези, с които споделях щастието си – да, но и тези, с които споделях разочарованията си, загубите, притесненията, болките. И струва ми се, че връзките, които се коват и в трудностите са по-устойчиви и за тях са достъпни както празнуването на щастието, така и празнуването на човешката крехкост в тъгата. А неподправената истина за човешката заедност винаги е повод за празнуване!
2012-та ми завещава въпроса „Има ли по-голямо щастие от щастието да сме заедно?” пък да видим дали 2013-та ще ми донесе отговора.
Пожелавам на всички светло и вдъхновено посрещане на Новата година! Сам самички или заедно с разнолика компания нека щастието се ражда в сърцата ни по желания начин! И дано всеки намери нужното време за „преглед на годината”, защото истинските дарове на всяка година се крият в нейното осмисляне.
И накрая, (но пък с големи букви) БЛАГОДАРЯ на всички ви, които четете какво пиша и следите какво правя! БЛАГОДАРЯ, че бяхме заедно по страниците на този блог, защото така осъзнавам как виртуалната заедност също е ценност. Точно тя ни позволява да надскачаме измислената границата познати-непознати. Всички сме хора и това е достатъчно!