Това заглавие не съм го измислила аз. Роди се на една вдъхновяваща среща на екипа на Communication Academy преди няколко месеца. Тогава толкова се смяхме, че спонтанно родената фраза  стана мото на вечерта. Записах си я, заради хубавия спомен и тези дни, разчиствайки стари листчета я намерих отново. И ми се стори твърде ценна, за да я оставим само да мине край нас.  Освен, че е секси има и много смисъл в нея, който не винаги се подразбира от само себе си. Обикновено когато говорим за емпатията в отношенията между хората (родители-деца, любовни партньори, учители-ученици, служители-ръководители и т.н.) рядко обсъждаме сферата на интимния живот, където сексът заема съществено място.

По книгите пише, че оргазмичното удоволствие е преживяване, което предполага да сме свързани с телата си и всъщност е достъпно само, ако имаме такава връзка. И само така получаваме подаръка на интензивното и почти пристрастяващо безвремие в онези наситени мигове на единение и благодарност, последващи всяко споделено удоволствие от секса. Мигове, в които умът притихва и ни оставя в усещането  за съкровена близост и доволство.

И макар да не е съвсем същото единството и близостта, които постигаме при съзнателното емпатично свързване с другите наподобява сливането на телата, макар да е ограничено до емоционално-духовната близост.

След спорове (и дори кавги) може би всички знаем, че сексът е очарователен. Сигурно има и своите хормонални причини, но част от тях вероятно са и в това, че  споровете са плодове на интелектуален обмен, на активна мисловна дейност, на излагане на гледни точки, защита на нашите си и оборване или опити за оборване на чуждите. В този си вид са дейности, засилващи различията и то през силата на ума. А сексът веднага след това неизбежно размива границите, слива, обединява и ни свързва през телата ни. И различията стават богатства, носят удоволствие и може би именно контрастът между двете състояния носи част от очарованието в тези моменти. И със сигурност не е случайно, че точно сексът сдобрява най-бързо, помага най-лесно да забравим ожесточения спор, да се смеем заедно вместо да беснеем.

Аз лично намирам за секси и интелектуалния обмен, но истината е, че с годините ми доскучава все по-бързо за сметка на емоционалната или физическа близост. И макар че физическата близост е малко или повече запазен свят, емоционалната близост е пространство за удоволствие и интензивно съпреживяване с всеки. Защото наистина може да донесе сравнимо усещане за близост, дълбочина и интензитет на свързването като при секса.

Когато човек бъде изслушан с емпатия и от онова пространство на вътрешно притихване често казваме, че е вкусно и като опиташ веднъж ти се иска и още. Със същото значение би могло да кажем, че носи удоволствие и за този, който дава и за този, който получава и удоволствието е взаимно.

От друга страна, сексът като всяка друга човешка дейност не минава винаги гладко, нали? На кого колко често му се иска; какво и как предпочита; по кое време на деня/ нощта и защо са само най-общи въпроси, които всяка връзка има да реши и там емпатията, умението да изслушваш без да осъждаш, да разбираш позицията на другия може да доведе до близост и съпричастност, която без да замества сексуалното общуване може да доведе до съизмерима близост, единство и споделено свещено пространство за двама.

Така че паралелите са много и вероятно ще се връщам към тази тема и занапред, защото хич не е приключила с един пост. 🙂 Но както в секса, така и с емпатията – само като се правят от сърце носят взаимно удоволствие.