Понякога думите са всичко, от което се нуждаем, за да започнем да лекуваме дадена „болна“ тема. И обикновено както знаем всяко лечение започва със заговаряне. Как да те разбере иначе лекарят какво ти е, ако не му разкажеш? Не става въпрос обаче да заговорим на приятели тип женско мрънкане – „дай да ти се оплача“ или мъжко отсичане „приключих вече с това.“ Става въпрос за казване на думите, сгушени под повърхността на това, което казваме и то по възможност на човека, за когото реално са адресирани.
Например ако казваме на приятели: „С него/нея не може да се говори!“ – думите, които реално имаме да кажем са: „Иска ми се да намерим начин да говорим на един и същ език.“
Когато думите лекуват собственото ни мигновено недоволство или повтарящите се досадни модели на свързване с някои хора те са:
– позитивни – „вярвам, че ще намерим решение“ вместо „как можахме да се насадим така.“
– в тях има посока напред във времето – „Иска ми се да преживяваме повече хармония в отношенията си един с друг.“ вместо „Досега предимно се караме или спорим за глупости.“
– въвличат и другата страна: „Надявам се да намерим вариант, в който и двамата да сме доволни.“ вместо „Омръзна ми от твоите смешни предложения“ или „Не издържам вече все да критикуваш идеите, които давам.“
Думите, които лекуват са корените на думите, които така или иначе изричаме. Просто измиваме излишното и добавяме финес на изказа, което променя енергията на комуникацията и съответно достига по различен начин, до когото са адресирани.
Когато знаем как да кажем нещата обикновено отпадат основните страхове и задръжки да заговорим по дадена „болна“ тема: как другата страна ще реагира и/или как споделеното ще се отрази на отношенията ни. Не че е толкова лесно колкото изглежда на първо четене, но е просто и истинско. И работи.
Може би най-вече защото комуникацията за една връзка е каквото е дишането за човека.