Боби е едро, набито и силно дете. В група деца обикновено е една глава над останалите и спокойно може да си помислиш, че е на 4г., а всъщност няма и 3г. Във всяка група деца поведението му от добронамерено и приятелско прераства в агресивно. Сбива се с всеки, който не играе по неговите правила.

Подходът към това му поведение от родители и учители е бил в посока „Виж сега как плаче детенцето… Не ти ли е неприятно, че ти си причината за това?“ Опитите да го провокират да е по-чувствителен към другите минават през предположението, че Боби няма как да не изпитва негативни чувства към постъпката си.

И парадоксалното е, че докато се опитват да засилят неговата чувствителност, родителите и учителите му не са чувствителни към Боби.

Защото в чувствата  на Боби няма нищо негативно. Спокойните му реакции показват доволство граничещо с гордост. В неговите очи сякаш нещата са точно както трябва да са. Успял е да създаде играта както на него му се иска, преживява личната си сила и е лидерът в групата. Какво лошо има в това?!

Емпатичното свързване с Боби не може да се случи през несъществуващи емоции. Колкото и странно да ни изглежда като възрастни по-точните въпроси биха били „Доволен си от начина, по който се случи играта ли?“, „Приятно ти да си най-силният, така ли?“, „Трудно ти е да разбереш защо се намесваме?“ и т.н., а не въпросите „Не ти ли е неприятно, че всички се страхуват от теб?“

Емоционалната чувствителност изисква да сме чувствителни не към чувствата, които си мислим, че другият преживява, а към тези, които преживява независимо от това какво ние си мислим.

В случая на Боби само проявявайки разбиране, че за него всичко е наред можем да обясним след това, че има и друг начин, по който както Боби, така и останалите деца да са доволни. „Разбирам, че за теб всичко е наред в тази ситуация и се чудя дали можем да измислим начин, по който всички да сте доволни и спокойни?“Оттам насетне родители и учители могат да мислят как да подкрепят Боби да преживява силата си и да да е лидерът, който иска да е без да наранява другите деца, а на един малко по-късен етап и как да запазва спокойствие и когато води и когато следва.

За Боби нямам информация как се е развила темата  с агресивното му поведение след подробното и разглеждане с родителите му, но вярвам, че среща повече разбиране и по-малко опити за „поправяне“ на ситуации, които за него са си „прави“. А това само по себе си винаги отваря вратичка за промяна.