Миналият петък постоях 5 часа на летището във Франкфурт. Колкото и да обичам летища, все пак 5 часа са си 5 часа. Пообиколих де що има за обикаляне и особено много се застоях в една книжарница. Разгледах надлежно наличните книги и търсех нещо, което да ме грабне, да ме вдъхнови или поне да ми даде тема за размисъл в оставащите няколко часа. И го намерих!
Една нова книга на Далай Лама с привлекателното заглавие „Дълбоко съзнание: как да отгледаме мъдрост в ежедневието си“. Всъщност не е точно книга, а записки от лекции, които е водил в Америка. Разлистих книгата и попаднах на два цитата, които толкова ме докоснаха, че едва ли нещо друго в книгата би могло да ме докосне повече на този етап.
Засилих се да си я купувам, но после я оставих обратно на рафта. Беше ми ясно, че за момента съм получила достатъчно от нея и било алчно да искам повече от това. Вярвам, че с още търпение и постоянство ще дойде и ден, в който ще имам готовност да я поема цялата.
Цитат 1:
„Интелигентното съзнание с известно количество спокойствие и емпатия, има потенциала да се развие в дълбоко съзнание, което да носи щастие на себе си и другите. За мен емпатията е състояние на ума, което може да донесе траен вътрешен мир и сила. Развиваме го като използваме интелигентността си, за да трансформираме емоциите си.“
С тези думи сякаш прогледах за истинския потенциал на емпатията и за истинския смисъл на всичките срещи и занимания, посветени на това. И докато си помисля, че най-вероятно имам незначително малко какво да кажа по тази тема на фона на Далай Лама ме застигна и вторият цитат:
„Макар да не мога да твърдя, че имам майсторско разбиране по темите в тази книга, за теми от този вид, със значението, което за мен те имат, дори посредствено разбиране е много по-добре отколкото никакво разбиране. Все пак, в резултат на това, че вие ще прочетете книгата, която се ражда от моето посредствено знание, единствената ви надежда може да е да постигнете разбиране, което е наполовина знание, наполовина невежество. Но дори и така е много по-добре отколкото да нямате каквото и да било разбиране.“
Може би разбирането за дълбочината на нещата наистина идва с времето. А може и да не дойде моментът за дълбочината на Далай Лама за мен, но и така съм вдъхновена да служа на кауза, чийто мащаб вероятно не съм в състояние да прозра. Но и малкото, което си мисля, че разбирам има смисъл, само когато го живея доколкото мога и намирам начини да го предавам нататък.
През октомври срещите по емпатия продължават всяка сряда. https://www.facebook.com/event.php?eid=158067047607658
Щастлива нова седмица за всички! И дано всеки от нас да служи на кауза, която истински го вдъхновява!