Едно от нещата, с които мога да кажа, че се гордея е, че казвам „да” на желанията си и вярвам, че всяка идея, която се е родила в главата, сърцето ми, пръста на крака, лакътя или друга част на тялото заслужава своя шанс да се срещне с реалността. Също така често казвам „да” на желанията на другите. По същите причини – щом някой има идея, тя си струва да види бял свят. Затова хората обичат да споделят с мен и да ме канят в разни проекти. Шансът да ги насърча да вярват, че има смисъл, да дам едно рамо/крак или каквото там е нужно, за да се види колко сила има в една идея е много по-голям отколкото да започна да критикувам или да поставям под съмнение.
Това обяснява и пъстротата на проекти, начинания и въобще дейности, в които по един или друг начин съм включена. И макар че понякога и самата аз се обърквам с приоритети си, истината е, че не бих променила живота си с повече стройност, еднопосочност или ясни приоритети (поне не сега или не още!), защото виждам богатство в това многообразие, и съм научила много повече уроци за сбъдването със самото сбъдване отколкото с размишления върху тях.
Това не означава, че всяка идея е гениална, нито, че всяка идея оцелява в годините. Някои угасват за дни, други за месеци, трети са с мен с години, а вероятно и за цял живот. Но все пак считам, че всяка идея видяла бял свят е имала своя мисия и смисъл и по-важното е, че се е случила отколкото, че е не се оказала дълготрайна.
Всъщност не считам, че да казваме „да” на желанията си е талант или дарба, с която някои се раждаме, а други не. Считам, че всеки човек има на разположение и тази нагласа на самоокуражаване и окуражаване на другите, която превръща идеите в реалност, мечтите в стъпки, а разсъжденията е действия.
Но ако има едно истинско начало на всяко сбъдване, то е да можем да казваме „да” на това, което искаме! И след това да нямаме очакване, че то ще е дълготрайно, успешно, че ще срещне подкрепата на всички и т.н. Това допълнение определя начина, по който ще се чувстваме по време на и в следствие на появата на идеята на бял свят. Защото някои идеи не са призвани да се случат, а да ни учат за ограниченията в живота например. Други не вдъхновяват тези, които сме очаквали, но пък пленяват хора, които не сме подозирали. Трети не стават по начина, по който си мислим, а намират свой начин да ни изненадат, провокират, разтърсят, ако се налага…
С този пост се надявам да ви вдъхновя да казвате „да” на желанията си; да казвате „да” на идеите на хората около вас, на децата, партньорите, колегите си… Да сте смели да започвате, дори когато началата не са такива каквито ви се иска; да действате дори и да сте само вие, които вярвате в смисъла на едно начинание; да сте креативни и да не се отказвате окончателно преди да си починете достатъчно, за да премислите нещата на сутринта, да вярвате в енергията на сбъдването повече отколкото в енергията на колебанието…
И в заключение ще споделя, че не ми се вярва да има по-голяма сила от силата на всяко начало, на всеки нов живот, на всяко раждане… А щом сме хора вярвам, че тази енергия е достъпна за всеки!
Кажете си „да” на нещо, което съкровено искате!