Наскоро имах среща с една майка, която дойде искрено загрижена за детето си и невъзможността да предаде към него значимостта на това да учи, да се развива и да има нужните оценки, за да продължи образованието си напред към училища и специалности, които принципно харесва.

Говорихме за емпатията и за начина, по който имаме да чуваме децата си и да сме свързани с тях и това, което преживяват отвъд (а понякога и въпреки)  това, което ние имаме да им кажем за живота и ученето, но в течение на разговора станаха ясни още няколко важни неща:

  • При прехода от детска градина към училище детето е попаднало в училище, където е имало трудности, както с учителката, така и с някои от децата. Като цяло не е ходило с желание и макар че след смяна на училището нещата са се подобрили откъм мотивация да ходи на училище, да има приятели и отношение от стрна на учители, които го предразполагат, темата с нуждата да се учи остава същата.
  • В невъзможността на майката да се справи с мотивацията за учене на детето, тя поема отговорността за това дали и доколко добре са написани домашните, дали и доколкото оценките и резултатите са достатъчни спрямо по-нататъшните амбиции. Което разбира се много я изморява.
  • В подкрепата, която детето получава и през допълнителни уроци с други учители, отговорността също се поема от учителите. Сякаш те са отговорни да предадат едно знание към детето, а не детето е отговорно да го научи, полагайки съответните усилия там, където е нужно.

В този ред на мисли мотивацията за учене на детето в настоящия момент (6 клас) се оказва зависима от няколко фактора:

  • Първо дали и доколко в трудния преход към училищна среда детето изобщо е създало връзка с ученето като ценност. Когато такава връзка липсва имаме един родител, който е свързан с ценността да учим и който е свързан и с детето си. Така връзката на детето с ценността на ученето е през връзката му с родителя, а не директно. И често излиза така, че детето учи заради родителя, а не за себе си.
  • Когато ние поемаме отговорност за ученето, децата остават малки. На някакво ниво децата усещат че “Някой се грижи за мен и за оценките ми, защото аз не мога сам/а.” Поякога в стремежа да сме добри родители, забравяме, че това включва да оставяме на децата си отговорността, която е тяхна. Ученето е една от първите, които касаят връзката ни с по-големия свят и отношенията ни с други хора извън семейството. Касае личния интегритет на детето – когато поема една задача да я изпълня; когато знам какво се очаква от мен да мога да го направя, независимо дали ми е съвсем приятно. И понякога добрите майки са лошите майки, които казват: “Това е твоя отговорност. Ти имаш отговорите защо и как е станало така, че не си запомнил и не си направил нещо.” И не, това не е липса на съпричасност, а готовност да подкрепим детето да расте, а не да стои малко.

За целите на кратък пост вярвам, че разбирате накъде ви водя, но все пак ще обобщя.

Ако детето ви няма връзка с ученето като ценност, моля направете каквото е нужно, за да я създадете за него. Бъдете бдителни в първи клас какво и как преживява и как се чувства, както в средата, така и спрямо това, което има да прави в нея. В първи клас най-важната задача според мен не е децата да се начуат да пишат и да смятат, а да виждат смисъла и красотата на това да учим и да се развиваме.

Учим се цял живот, така или иначе, и да имаме една качествена връзка с ученето в началото може да ни спести голяма част от трудностите в по-късните години на учебния процес и въобще в готовността да уча, да полагам усилията, които са нужни дори и спрямо неща, които са моя страст.

Погрижете се детето да изгради качествена връзка с ученето, но след това оставете отговорността на него. Ако сте я поели по някаква причина, бавно и полека излезете от ролята на този, който отговаря пред учителите защо детето не учи и който напомня, подканя, кара се, заплашва, насърчава или награждава. Помагайте, подкрепяйте, без да поемате отговорността.  Защото хората израстваме в представите си колко можем, справяйки се с отговорностите, които са наши.

Толкова за днес от мен, когато имам време, ще пиша пак 🙂

Хубав ден и до скоро,

Еми

Курсът „Ненасилствена комуникация за родители“ започва на 5 май 2023. Пълната информция вижте на: https://bit.ly/3nVXY8K