Интимността,
сексуалността,
страстта,
поддържането на живеца в една любовна връзка,
еротиката,
фантазиите, които не споделяме,
желанията, които се осмеляваме да назовем,
въпросите, които не задаваме,
пътят, който сме изминали, преживявайки наслада с телата си,
историята ни,
историята на нашите партньорите,
отговорите, които не искаме да чуем,
моделите на свързване на нашите родители,
моделите, които предаваме на децата си,
спокойствието и срама,
смисълът на секса за нас лично,
смисълът на секса за нас, когато сме в двойка,
компромисите,
личното пространство,
свободата,
игривостта,
желанието да се изненадваме,
тръпката,
натрапчивите спомени,
представите ни за връзките,
очакванията ни,
страховете ни,
надеждите ни,
изневерите,
мисълта за „другите“,
изкушенията,
забраните,
копнежа за промяна,
удобството на уюта,
нежността,
въздържанието,
търпението,
благодарността,
ценностите, с които живеем
границите, които сме смели да прескочим,
трансформациите в двойката,
споделянето и премълчаването,
тайните,
мистерията,
отдаването,
да можеш и да обичаш и да желаеш…
Заради всичко това книгата на Естер Перел „Еротичната интелигентност“ е книга за всеки, който си задава въпроси за изпитанията във връзките. Без да дава отговори книгата създава пространство, в което да изследваме себе си, да се разпознаем в историите на хората, да се вдъхновим да пробваме нещо ново, да пречупим мислите си за себе си и партньора си и да се вдъхновим от мистерията на всяко човешко свързване.
Дълбоко в себе си не знам дали връзките „докато смъртта ни раздели“ са възможни вече. Толкова много примери за приказни любовни връзки, които приключват често и внезапно познавам, че ми липсват надеждни примери как това е възможно. Но дори и да не са „докато смъртта ни раздели“ считам за важно във връзките ни да има пространство за свързване на всички нива и удоволствието,че сме заедно да е наситено и с възможностите на сексуалната страст и еротиката.
По тези теми често попадам на публикации, но и често в тях откривам най-вече човешкия стремеж нещата да са прости и лесни, каквито те рядко са всъщност. Така книгата на Естер Перел ме плени, защото в нея дълбочината е представена с такт и мярка – едновременно за всеки и за скептиците, които очакват истината да е малко по-свенлива, да има нужда от повече ухажване. Перел говори за неуловимостта на човешкото желание, за мимолетността на всяко“тук и сега“ и сякаш думите оформят пясъчна мандала, която с един замах може да изчезне, но вярата, че я има я поддържа жива. В книгата няма решения и отговори, но има надежда, че решенията и отговорите идват, живеейки със стремеж и търсене.
Освен за представянето на книгата Естер Перел идва и да проведе двудневен семинар. Радвам се, че съм част от това и най-сърдечно ви приканвам да се включите.