Животът едва ли знае по-категоричен начин да ни покаже границите освен срещайки ни със смъртта. Заставя ни да видим колко е крехък и безценен в своята крехкост и сигурно така ни учи да го ценим още повече…
Днес много хора скърбим за Огнян Николов – оперният певец, водещият на всички семинари „Проява на гласа”, човекът с щедро сърце, приятелят, вдъхновителят на толкова музикални изяви (и кариери), истинският представител на зодия Телец… Имам щастието да го познавам лично, да е оставил трайни спомени в сърцето и душата ми, да ме е учил как да говоря и как да мълча, и как да дишам и как да пея, ако искам, и да вярвам, че всеки има глас, който има как да бъде изявен, и да слушам опера и да се възхищавам на харизмата, таланта и целия му плам…
И е редно някак да ни боли, защото така разбираме колко е ценно, че сме се срещнали; какво богатство ни е донесло това; колко дълбоко е достигнал до нас; как съкровено го носим в сърцата си и как докато сме живи ще е жив за нас с даровете, които ни е дал, с примера как се живее и как се дава с любов!
С обич и признателност, Оги…. Поклон и нека делото ти е живо в живота на всички, които си ни докоснал!
„Нужно е това, което даваш да го даваш с любов!” Огнян Николов