Заедно с темите за комуникацията и свързването ме занимава често и темата за сбъдването. Как става вътрешният процес на узряване за една идея или действие?
Обикновено мислим за сбъдването като преход от една ситуация в друга. Да речем от А: Беден съм към Б: Богат съм. Съответно за стигането от ситуация А до ситуация Б обикновено се насърчаваме да предприемаме действия, да си поставяме цели и да ги следваме, но всичко това касае външния свят, който едва ли ще се промени много, ако не сме вътрешно готови за промяната.
Нека използваме една метафора. Когато искаме да влезем в стая със затворена врата, обикновено почукваме и влизаме след като чуем „Да.“ Това „Да.“ е позволението за преминаване от едната страна на вратата към другата. Така за прехода от каквато и да е ситуация към друга желана, междинната стъпка е позволението. Между А: Беден съм и Б: Богат съм липсва А1: Позволявам си да съм богат.
И още два примера:
А: Не ми се вярва да стане.
А1: Позволявам си да вярвам, че ще стане./ Иска ми се да вярвам, че ще стане.
Б: Вярвам, че ще стане.
***
А: Не ти вярвам.
А1: Позволявам си да ти вярвам./Иска ми се да ти вярвам.
Б: Вярвам ти.
С всичко останало желано стъпките са същите. Между това, което е сега и това, което искам да бъде стои позволението. Онова вътрешно „Да!“, което прави прехода възможен и то когато сме узрели за него.
Така че, ако не можем да кажем (или да си помислим) в момента „Щастлив съм!“, Богат съм!“, Доволен съм“, нека си кажем/ помислим „Позволявам си да съм щастлив/богат/ доволен.“ вместо „Нещастен съм./Недоволен съм./ Беден съм.“ Не само, че чувството е по-оптимистично, но и сме една стъпка по-близо до желаното.
Пробвайте, а после ако искате ми се похвалете 🙂