Първата ни среща в самото начало на 2018-та ще я посветим на емоциите от 2017-та година.  Защото те са “вратите”, през които можем най-лесно да стигнем до дълбокото разбиране за потребностите ни и дали и доколко живеем свързани с тях.

Когато решенията ни са свързани с потребностите ни ефектът върху нас е преживяване на позитивни емоции. Преживяваме живота си като пълноценен и смислен и удовлетворението от него не е пожелание, а настояще. Затова считам, че време, посветено на осъзнаване на потребностите ни е от ключовете към повече щастие.

Истината е, че обикновено се замисляме за потребностите си едва когато някоя негативна емоция или коктейл от негативни емоции ни провокират да погледем към себе си и да коригираме действията си. Но силните позитивни емоции могат по позитивния начин да ни насочат към потребности, за които сме успели да се погрижим. Понякога това се случва случайно или от само себе си. Съзнателното създаване на позитивни чувства касае стремежа да сме, свързани с потребностите. Ако знаем кои потребности управляват позитивните ни чувства в даден момент от живота ни можем целенасочено да се грижим за тях.

Та така…. Не попадайте в капана на въпроси като “Какво искам да постигна през 2018-та година?” Не позволявайте на желанията ви да управляват посоката на живота ви. Не се поддавайте на очакванията на другите за вас, ако искате да живеете съзнателно живота си.

Запитайте се “За кои потребности, ако се погрижа ще повиша качеството на живота си?” И имайте предвид, че потребност, за която не виждате как да се погрижите най-вероятно не е истинска потребност.

 

С КОИ ЕМОЦИИ ЩЕ ЗАПОМНИМ 2017?


С курса “В диалог с чувствата” дайте шанс и възможност на потребностите ви да ви насочат към целите, които да си поставите за 2018-та!

Например осъзнавате, че ако имате едни 2000 лв. в повече месечно ще сте много по-доволни. 2000 лв не са потребност, а конкретно желание как да се погрижите за потребността си от изобилие в живота или за сигурност. И изобилието и сигурността може и да имат, но може и да нямат връзка с 2000лв. Може да ги имате тези 2000 лв и пак да не усетите връзка с изобилието или да ги имате и пак да се чувствате несигурни.

Докато ако изобилието и сигурността са потребностите, от които тръгваме там вече има свобода на размисъл като “Как да усещам повече изобилие в живота си?” За някои това би означавало да си позволя да си купя нещо скъпо, което жадувам, за да усетя, че имам достатъчно за всичко, което ми се иска. За други може да е да дам на някой, който се нуждае от това, което имам, без страх, за трети ще е като проявя щедрост към някаква кауза. Въпросът е как да живея тази потребност, която осъзнавам, а не как да получа това, което съм осъзнал.

Или сигурността: “Какво би ме подкрепило да усещам повече сигурност в живота си?” Е къде къде по-широк и богат въпрос от “Как мога да изкарам още едни 2000лв?” Сигурността не е единствено свързана с парите и прихода. “Какво би подхранило вътрешното ми усещане за сигурност?” “Какво най-силно добавя усещане за несигурност в живота ми?” са въпроси, които разгръщат мисленето и биха направили възможно със или без 2000 лв да преживяваме повече лично удовлетворение.

Бързам да напиша, че това не го казвам, подценявайки материалния аспект на нещата. Възможно е потребността действително да е за повече материална стабилност и 2000 лв да са отправна точка за тази потребност. Но тогава пак въпросите са “Как да поканя повече материална стабилност в живота си?” Или “Как да привличам повече възможности за себе си и семейството си?” или “Как това, което правя да служи повече на хората и клиентите ми?”

Избрани статии

Габриела Рот за емоциите и движението

Всички се страхуваме. Всички се ядостваме. Всички се натъжаваме. Това е даденост. Въпросът е какво правим с тези чувства…Мнозина предполагат, че пътят към просветлението и себеусъвършенстването включва ако не отричане, то поне издигане над отрицателните емоции….Защо някой би искал да надмогне това да е жив, да е истински?

повече информация

„Ако ти не изтанцуваш танца си, кой ще го направи?“

Позволението да танцуваш танца си в буквален и метафоричен план понякога идва през думите на някой, който вярва, че движението е терапия само по себе си. Габриела Рот – наречена от учениците и последователите си „градски шаман“ – може да е този някой за вас.

повече информация