Пролетна история с теменужки

21 март 2018г.

Пролетното равноденствие винаги съм го усещала като празничен ден. И защото обичам пролетта, но и защото усещам собственото си пробуждане с вдъхновението, енергията и лекота на светлото! Вчера ми се прииска да мога някак да уловя магията на този ден и да си я кътам за мрачни  дни като таен елексир. Понеже нищо не ми хрумна се върнах към по-прозаични дела.

Но докато се рових в търсене на снимки за една презентация попаднах на картинка с теменужки и разкошно на цвят лилаво питие. Замислих се колко би се вдъхновила дъщеря ми да види подобен цвят в бутилка и последвах снимката. Оказа се че в линка има рецепта за сок от теменужки!!! Ти да видиш!!

Но всъщност това не е началото на историята.

Предисторията се случва преди седмица. Отиваме с дъшеря ми и кучето ни на разходка в близкия до нас парк. Той има и една по-дива част, която предпочитам поради по-малкото хора и кучета. Беше дълга и хубава разходка.  На връщане дъщеря ми поиска да слезе по един стръмен и доста разакалян участaк. Повдигнах вежди в почуда как да и откажа, но тя ме хвана и ме изпревари с въпроса: “Сега ще ми откажеш ли?” Притеснявах се както, че много ще се накаляме всички (и после ще има да мием обувки и да чистя), така и че понеже беше валяло може да се подхлъзнем, паднем и т.н. Но след този въпрос не ми остана друг вариант освен да размисля.

Тръгнахме по калната пътечка и се озовахме до… една поляна с дъхави, току-що цъфнали теменужки! Беше си като малко пролетно чудо! Зарадвахме се, набрахме си букетче, а Айя ми каза “Ето затова е добре, че минахме оттук!” Помислих си как понякога спестявайки калта на децата рискуваме да им спестим и чудесата. Та историята можеше да завърши и там и пак би си струвало да я разкажа.

Но вчера след откритието на тази сок от теменужки в пълен сихрон с желанието ми да “уловя” частица от деня, се запътих на лов за теменужки. И знаете ли какво се оказа?  Онази полянка до разкаляната и стръмна пътечка, по която не бих избрала да мина, ако не беше Айя предишната седмица, беше най-богатото място на теменужки.  Благодарение на тази полянка и на това, че знаех, че я има успях да намеря и набера нужното количество за както си го кръстих Лилавия еликсир на пролетното равноденствие.

Та изводът и тази история в две части е, че си струва да слушаме децата! И за тях и за нас е добре 🙂

А иначе ако лилавата напитка и вас би ви вдъхновила ето рецептата:

1 ч.ч. вода

3ч.ч. теменужки (може и 4ч.ч. за по-наситен цвят)

2ч.ч. захар

5-10 капки лимон – повече лимон по-лилав сок, по-малко лимон по-тъмносин

Как се прави:

Завира водата, добавяш измитите теменужки и ги оставяш да предстоят 24 часа. Добавяш захарта и на бавен огън или на водна баня загряваш докато се стопи захарта. Много било важно сместа да не завира, заври ли се губел се цвета. Полученият сироп се съхранява в стъклена бутилка и се държи в хладилника.

С останалите в повече теменужки направих също нещо необичайно и красиво. Сложих ги в бурканче с мед. До няколко дни би трябвало медът да стане теменужков мед 🙂

Та така. Пролет е. Наслаждавайте се на пробуждането на природата, на разцъфването и разлистването на дърветата, на сияйните срещи със слънцето, на тучните поляни, сочните треви и всички сокове на живота, на буйните реки, на топящитe се ледове, на тихите дъждове, на вътъра с дъх на цъфнали сливи и орлов нокът…