7 дена по три пъти на ден сироп за кашлица на 3 годишно дете означава 21 пъти да преодолееш нежеланието, а може би и неразбирането на настояването да пие някаква сладникава течност, която не  харесва. По възможност преодоляването да е свързано с неограничено време и още по-важно с неограничен запас от търпение.

Когато реших да спазим предписанието за минимум 7 дена идея си нямах, че това ще е creativity & mindfulness crash course  (бърз курс по креативност и съзнателност). Кашлицата естествено – така и не мина.

Няколко важни момента, които си мисля, че може да са ценни за други родители, които дават полезна (може би), но със сигурност нежелана „напитка”.

• Колкото по-свързани сме с желанието си да стане както на нас ни се иска, толкова по-малко ресурс имаме да се свържем с детето и това, което се случва с него. Това разбира се означава и че никаква емпатия не може да протече между нас. Може да протече манипулация , която дори и позитивно изказана си остава манипулация. А децата я усещат и се съпротивляват.

• Колкото повече ресурс имаме за детето си и това, което се случва с него толкова по-склонно е то да прояви разбиране към настояването ни сиропа да бъде изпит. Това обикновено означаваше в нашия случай да си говорим неща като: „Искаш да си сигурна, че разбирам, че ти хич не искаш да го пиеш този сироп?”, „Искаш да си сигурна, че знам, че ако сама избираш никога не би го пила?”, „Искаш да знам, че твоето мнение е да не го пиеш?”, „Искаш да знам, че не ти харесва да пиеш сиропа и не ти харесва да настоявам да го пиеш?”

• Колкото повече пространство даваме на детето толкова повече съдействие получаваме от него. В някои от тези 21 пъти просто питах „Кажи ми как да направим така че да го изпием този сироп по начин, който е ок за теб?” Някои дни го пиехме с кърпа на очи – никога на би ми хрумнало, ако тя не го предложи. И това с кърпата разбира се не променя вкуса на сиропа, но показва желание да и съдействам към нещо, което за мен е безсмислено така както за нея е безсмислено да пие сиропа. В други дни сиропа искаше да си го изпие сама. В трети да и го даде някой друг, а не аз. Някак важното беше да усеща, че има избор около липсата на избор в това да го пие или не сиропа.

• Понякога отстъплението от това, което искаш е най-сигурният начин да покажеш, че те е грижа за другия повече отколкото за това, което искаш от него. Казвах „Ок, няма да го пием сега. Ще ти го предложа пак малко по-късно.” И тя казваше „Да, след като чуем тази песен.” Или „Добре, първо да ми прочетеш три (!) книжки.”

• Мълчаливото присъствие струва много повече от всички обяснения. Да стоиш до детето си и да си представиш какво е да си на 3г. и някой да те кара да пиеш сироп. Колко бунт изпитваш, че не ти дават свободата сам да решаваш. Цялата увереност, че всъщност можеш и сам да решиш… В някои случаи просто стоях с чашката със заветните 2,5мл и да, по някое време тя я взимаше и изпиваше сиропа… Съзнателното бездействие има много повече сила от безсмисленото действие или поредните убеждаващи фрази. Убедих се.

Та така… Този танц между нас и децата ни е така крехък, така трудно постижим, така сложен… Толкова често се настъпваме, бутаме и пречкаме…  И докато се научим да танцуваме добре и те ще вземат, че ще пораснат  и ще си намерят някой друг с който да танцуват 🙂