Добро утро приятели!
Събудих се с въпроса “Кои са думите, с които мога да поканя повече спокойствие и смирение за всички ни?”
Родиха се следващите редове. Приемете ги като прегръдка.
Връзките са устойчиви същества. Не се тревожете, че сега за малко се налага да се капсулираме в себе си и семейството си. Нищо няма да се загуби. Дори напротив може би ще си залипсваме повече и ще е още по-красива срещата ни. Свързал ли си се с някой, оставаш свързан и отвъд извънредни положения и отвъд пространството, което хем ни дели, хем ни свързва. А и дистанцията не е страшна. Тя дава възможност да се любуваме на нещата. Отдалече по-ясно изпъква същественото.
Извънредното положение, както името му казва е “извън реда” т.е. нещата не са както сме свикнали, но това не означава хаос. Обикновено точно извън реда е царството на креативността, на новото, изключителното, немислимото. Мислете го като покана иноваторът в нас да се прояви. Вкъщи, в кухнята, в работните планове, в професионалното разгръщане, в рязък завой към неподозирана ниша.
Социалната дистанция сама по себе си не е изолация. Нека не ги смесваме. Сега е моментът да напишем онези кратки съобщения за благодарност или окуражване. Както и онези дълги писма за споделяне на важните неща, за които все не ни остава време. Сега е време да се чуем с онези близки, които са далеч и разточително да поговорим на чаша любимо питие. Бих казала дори, че социалната дистанция може да задълбочи значимите за нас връзки.
Свързването между хората има много форми и лица. Живият контакт в наши дни надскача непосредствената близост. Технологиите са дар всеки път, когато ни служат да усещаме по-плътна връзката си с някой въпреки разстоянията. Сега е моментът да ги поканим в живота си, да преодолеем съпротивите си, ако имаме такива и да се изправим пред неизбвежното осъзнаване, че да присъствам за някой може да е много повече от това да държа ръката му.
Във времена на страх хората говорят прекалено. Ако можете, бъдете тези, които избират да замълчат. Не защото нямате какво да кажете, а защото във времена на страх всички говорим неща, които са излишни. И често излишните думи са тези, които всяват паника. Изречени, думите имат силата както да лекуват, така и да разболяват. Ползвайте ги, за да всявате мир, а не паника.
Във времена на несигурност, стойте по-близо до земята. Напомнете си, че тя буквално ни носи постоянно. Винаги е с нас, винаги е на разположение. Буквално стойте по близо до нея сега, за да усетите неизменната и подкрепа, непоклатимата и щедрост, неизчерпаемата и обич. Пресейте цветята, поработете с глина, постойте 20-тина мин боси в парка, ако сте в града. Заминете на село, ако имате къде. Разходете се по житните поля. Удивливяйте се на цъфналите дървета, на разстливащите се храсти, на аромата на цветята.
Бъдете бдителни за емоциите си. Сега има време и за тях. Следете кои от тях са резултат от мисли и преценки и кои идват като посланници от света на потребностите ни. Дистанцирайте се от преценки и мисли, които създават излишен емоционален товар. Гарантирам ви, че ако се фокусирате само върху тези, които са посланници от света на потребностите ще ви е много по-леко. А ако изберет да откриете и потребността ще намерите истински съкровища.
Запитайте се: “Какъв е личният пробив, който тази ситуация ме заставя да осъзная?” и “Каква е моята истина “извън реда”? Сега имаме време да се забавим достатъчно, за да могат отговорите да ни застигнат.
Имайте уютен ден!
С обич,
Еми