„Дори и да измина повече от година, все още си спомням с топло чувство за това вълнуващо приключение. Защото участието ми в Тишината в думите за мен беше точно такова. Едно пътуване навътре към себе си, към скритите кътчета на моята душа, обградена от сигурно, изпълнено с любов и приемане пространство.

Колко често отделяме време да чуем себе си, да се вслушаме в онзи глас, който знае какво е най-добре за нас, от какво имаме нужда наистина и какво поражда емоциите ни. Аз не го правех, в онзи период, бих казала, почти никога. И дори да не си давах истински сметка какво ще ми даде тази група, някак смътно усещах, че дълбоко в себе си се нуждая именно от това.

Беше ми трудно да се измъквам от леглото толкова рано ден след ден (по принцип изобщо не съм от най-ранобудните), имала съм дори моменти в началото, когато се чудех защо си го причинявам. Но там, всяка сутрин, неизменно и постоянно, с усмивка и любов в гласа ме посрещаше Еми, още десетина човека, направили същото усилие като мен и онова топло, приемащо и неосъждащо пространство, което лека по лека неусетно ми позволява да се отпусна, да сваля малко гарда, който така ревностно държа високо вдигнат, препускайки стресирна в забързаното ежеднежие и да обърна поглед навътре и все по-навътре. Постепенно започваш да допускаш и по-уязвими твои части да изплуват на повърхността, защото изглежда безопасно, споделянията на участниците в групата докосват една или друга страна от теб. И се оказва, че всички сме едно и всеки един аспект от теб, го има там някъде и в мен, всяка емоция, която преживяваш ти, дори да ми изглежда чужда, съм я преживявала или мога да я преживея и аз. Имаше моменти, докато говори друг, да имам усещането, че казва неща, които искам да кажа и аз. Тези споделяния за мен имаха огромна сила и ми позволиха да се чувствам толкова близка с други човешки същества, колкото рядко ми се е случвало друг път.

21 сутрини, в които съм поканена просто да бъда себе си, да слушам другите с внимание, без да ги съдя, с любов и разбиране, да слушам и себе си така. Безценна възможност да наблюдавам как Еми прави това и да се уча да се отнасям с безрезервна любов към себе си и към другите, да си позволявам например да не съм чак толкова самокритична, да спра да препускам без да знам за къде и просто да откривам и да се наслаждавам на това, което съм и това, което имам. Оказа се също, че групата е страхотен, много зареждащ начин да започнеш деня. Понякога ми липсва. Често след това ми се е случвало да ме заливат чувства на любов и благодарност.

Дълбоко разтърсващо преживяване. Деликатно напомняне, че можеш да гледаш на света и да се преживяваш в него по различни и далеч по-приятни начини и това е изцяло твой избор. И най-вече вярвам, че “Тишината в думите” беше дошъл тъкмо навреме отговор на мои вътрешни търсения и в никакъв случай нещата, до които се докоснах през тези 21 сутрини, не останаха изолирани някъде там във времето, а по-скоро ми показаха пътища, по които да продължа да търся. И аз продължих.

Вероятно мога да напиша още много, сигурно и с повече детайли, но смятам все пак да спра до тук, защото усещането на всеки, решил да се впусне в такова пътъшествие, би било съвсем уникално.

Накрая само ще кажа, че изобщо не бих се замислила да го повторя отново, когато ми се отдаде възможност. Дори ми е ужасно любопитно как ще се чувствам и къде ще ме отведе новото пътуване този път. „

____________

Таня, участник в Тишината в думите

„Какво ми дадоха тези 21 дни ли?Ами дадоха ми толкова, колкото нито една от всички книги, материали, който съм изчела досега и съм вярвала, че помагат, не са успяли да ми дадат.

Часовника звъни 6.15.. ставам и се оправям, първият път трудно, вторият също, на третия ден усетих как бързам към колата и така 21 дена. За някой трудното ставане беше само на думи, всъщност вътре във всеки един от нас се улавяше неистово желание това ранно ставане да продължава, пиенето на невороятно ароматния чай, задушевната обстановка ме караша да ставам рано и да тичам нагоре по стълбите, за да взема с пълни шепи от присъствието, поведението и насоките, които Еми ни даваше.
Самото разкриване пред непознати става толкова естествено, че ти се иска да разкажеш още и още, за да се освободиш от всичко, което носиш. От всяка една история успях да извлека нещо ценно за себе си, а спокойствието, подхода и осъзнаването, което получавахме всеки ден беше незаменимо.

Научих се да не съдя, научих се първо да премисля и после да кажа нещо, научих се да се справям с гнева и да го приемам като нормална емоция, без да се срамувам, че хабя излишна енергия.

Научих се, да изслушвам и да отразявам емоциите и чувствата на хората около мен. И ако преди само четях и се надъхвах от подобни слова „Светът е това, което сме направили от него. Ако е безмилостен, то е защото ние сме го направили такъв чрез нашето отношение. Ако променим себе си, можем да променим и света, а нашата промяна започва с промяната на езика и методите, с които общуваме“ М. Розенберг, то сега смея да твърдя, че благодарение на 21- дневния семинар „Тишината в думите“ разбрах какво е да промениш света.

Еми, Благодаря! Продължавай винаги напред и не се променяй!“

____________

Петя, участник в Тишината в думите, 1-21 октомври 2015

„Включих се в Тишината в думите провокирана от семейна случка, за която търсех разрешение. И сега знам, че това бе най-доброто, което можеше да ми се случи в дадения момент. Водена от професионализма на Еми (Емилия Илиева) и емпатията на групата открих едно ново ниво на свързване със самата себе си, с мислите, чувствата и потребностите си.

Позволих си да съм честна вътре в себе си за всичко, което преживявам.

Случката, която ме бе провокирала, се промени в момента, в който се отворих да чувствам, и се оставих на интуицията и желанието ми за близост.

____________

Наталия, участник в Тишината в думите, 1-21 октомври 2015г.

„Колко често се оказваме пред бездната, отворена между добрата теория и добрата практика?

____________

Ваня, участник в Тишината в думите, октомври 2016г.

„За мен курсът по емпатия беше магия. В контекста на личностното ми развитие до момента, той беше като черешката на тортата. Донесе ми това да изразя дълбочината си, което преди ми липсваше. Сякаш Вселената ми го прати. И най-вече ми помогна да свържа тази дълбочина на преживяване с фактите, които са ми се случвали и се случват. След края му се чувствам спокойна, окрилена, благодарна, изпълнена с мир.“ 

____________

Илина, участник в „Тишината в думите“, 4-25 март 2014

„За мен най-ценното на „Тишината в думите“ е защитеното място, в което да практикувам свързване надълбоко със себе си и групата. Практика, практика! Да поспреш забързаното ежедневие, да си намериш съмишленици, с които искате да присъствате един за друг, безусловно, безпристрастно. Да те подкрепят да откриеш ценностите си и как би искал да ги живееш. И това са 21 дена, но отлитат като миг и питаш за още. Много силно ми беше, как дори и за ситуации, които не успях да разгледам на курса, но ми стояха от много време, успях да открия кое е важно за мен и да се развият по един приятно изненадващ начин. Много е хубаво да бъдеш чут 🙂 “
____________

Надя, участник в Тишината в думите, януари 2016г.

„Едно много голямо БЛАГОДАРЯ , Еми за интересните материали, които ме караха много да се замисля и да погледна по друг начин на нещата.
Тези четири месеца бяха истински трансформиращи за мен:
на път съм да приема някои свои тъмни страни, започнах по-бързо да улавям чувствата си и евентуалните нужди зад тях, отношението със сина ми е  по-открито, задълбочено.“

____________

Вела