7 февруари отбеляза деня на едно начало: официалното пускане на сайта на Communication Academy. От една страна не е кой знае какво: сайтове се раждат всеки ден. От друга – ако сайта сбъдне замисъла си като идея, а организацията като потенциал може и да се окаже достойно за отбелязване.
Communication Academy беше идея, която години отлежава. Ако е като виното може и да е било за добро. За първи път споменах за нея в навечерието на 2002. Посрещахме нова година в Кападокия заедно с близки приятели и някак между другото всеки каза какво иска в личен и професионален план в следващите 10-тина година. Е, честно казано тогава не очаквах, че ще ми отнеме цели 10 години. 🙂 За щастие и другите участвали в изговарянето на желанията се придвижиха в желаната посока и те също имат своите сбъдвания, които доказват за кой ли път, че казаната дума има сериозна сила, макар и непредвидима във времето.
Иска ми се да мога да напиша няколко категорично вдъхновяващи фрази. Как например през цялото време съм знаела, че рано или късно ще стане или че винаги съм вярвала, че щом имам желанието ще намеря и енергията или че по пътя ми е имало сигурни знаци, че това е посоката. Е, не беше така. От време на време хич и не ми беше до това, да не кажа, че направо забравях. Имах премного спънки, за да вярвам съвсем през цялото време, че това е то пътят; срещах почти по равно и подкрепа и недоверие, та дори и днес за някои изглежда твърде амбициозно (а аз все се чудя с кой аршин мерят амбицията?) По пътя имаше от всичко – както май е често (ако ли не и винаги) в живота. Също така истината е, че не стана от първия път, нито стана на един дъх, нито стана с хората, които мислех. Узря по своему през годините неусетно и за мен. И се завърна като стара мечта, чието време е дошло в нов контекст, с нови приятели и нова среда.
Хубавото на фактите е, че с тях и боговете не спорели. И организацията и сайта ги има. Оттук насетне живот и здраве ще отнеме години крехката вейка да пусне корени, да извиси клони, да даде плодове, да пази сянка, да направи издънки за нови дръвчета, които да се засеят на други места…. Де е живот все предстои! И за мен и за всички, които намират удоволствие и смисъл да изследват пространствата за свързване между нас хората. И сигурно пак няма да е както очаквам, но сигурно ще е с хубостта на непредвидимото, в което е истината за живота.
http://communication-academy.eu/ Добре дошли!