Как се създава, изгражда и запазва една връзка? Какво ни помага да преживеем състояние на свързаност с другия? И какво ни пречи?Как можем да се свържем с вътрешната си сила и мъдрост, когато залитаме по пътя на живота?
Сигурна съм, че има много начини. Начинът, който аз изследвам все по-задълбочено е емпатията. Емпатията като състояние на присъствие за другия, в което има място да чуя, усетя и преживея точно това, което другият иска да каже, предаде и сподели; като съпреживяването на мига, свободен от мисли, преценки и очаквания.
Емпатията по този начин е място за среща с мен самия или с всеки друг, което съществува само дотолкова доколкото мога да подържам чисто вниманието си в посоката, която избирам: навътре към себе си или навън, към когото искам. Разсея ли се и за малко поне изчезва сякаш не го е имало. А за да го има това пространство най-важното е да можем да направим случващото се в момента по-важно от това какво си мислим ние във връзка с това, което се случва.
В този ред на мисли, точно мислите ни са най-голямото изпитание за емпатичното свързване. Защото моментът, в който се замисля над чутото или просто се сетя, че не съм купила салата за вечеря, вече нямам цялото си внимание на разположение, за да се свържа със случващото се с мен или с някой друг.
Емпатията е магия, неуловимият миг, в който аз и ти се срещаме през преживяванията, които имаме в настоящия момент.
Иска ми се да дойде ден, в който емпатията е обичайният начин, по който хората общуваме и се свързваме помежду си. Затова предавам каквото знам и се уча с всички, които търсят отговори на горните въпроси или изследват пътя на емпатията.
Ако някой откликва с тези търсения в момента е добре дошъл на юлските ни срещи!