Миналoто лято темата за смисъла се появи в стария ми блог покрай една жена в Хайлделберг (http://eilieva.blogspot.com/2010/08/blog-post_30.html) И тогава и сега смятам, че хората трябва да действаме точно както виждаме смисъл за себе си, особено когато никой друг освен нас не вижда смисъл в това, което правим. Много често всъщност се оказва, че смисълът за някои е безсмислие за други и макар думата смисъл да предполага мисъл и мислене, аз лично имам усещане за смисъл в празни от мислене моменти.
Поредната ситуация, която ми показа силата на смисъла се породи в една красива нелогичност. Ако си любител на билките, посещавайки Балкана през юли, няма как да си тръгнеш без подобаващо количество риган или мащерка. Тази година обаче Пирин вече ни даде жълт кантарион, Родопите се погрижи за мащерката и така на Стара планина се падна ригана. Доволството ми от поляните с нацъфтял риган над Берковица се превърна в прилична китка грижливо откъснати риганови стръкове. И в този момент, в който се чудих къде да я сложа, установих, че най-подходящото място за лилавите цветове на ригана е да стърчат и закчливо и красиво от дамската ми чанта! Всъщност композицията с едно дърво, което намерихме в реката и след това бащата на В. старателно почисти за мен, ми се стори така съвършена, че и я снимах. 
В крайна сметка, чантата ми се напълни с паднали цветчета, няколко листа от „тефтера с неотложни прозрения“ се бяха огънали, наложи се да изпразня и почистя всичко старателно като се прибрахме в нас, но всичко това няма значение на фона на удоволствието, което ми достави гледката на чантата, ригана и дървото. Допълнително ми харесва тази идея за комбиниране на непокорно дивото с изискано градското. Струва ми че би бил един очарователен баланс, нещо като мост между два свята.
Имаше ли смисъл?! Е, за мен – да! И всъщност смисълът май е точно в усещането, че направеното е точно каквото е имало да бъде направено, че действията, хората или думите са били в хармония с естеството на живота и вътрешния ни порив за изява по уникалния начин, различен и присъщ на всеки ни.
Та така, нека сме свободни да следваме смисъла си! Щастлив понеделник за всички!