Когато говориш пред хора
Ако не казваме истината, хората може и да не знаят защо не ни вярват, но няма да ни вярват. И обратно ние може и да не кажем с най-подходящите думи една истина, но ако е истина хората ще ни вярват така или иначе.
Ако не казваме истината, хората може и да не знаят защо не ни вярват, но няма да ни вярват. И обратно ние може и да не кажем с най-подходящите думи една истина, но ако е истина хората ще ни вярват така или иначе.
Истинското свързване с другите е в готовността да се изразим, свързани със случващото се вътре в нас или да се опитаме поне да назовем неназовимото – онова чудо, което ни държи заедно.
Не случайно най-много ни разделят неизказаните думи. Те застават между нас като невидими прегради и уж ни се иска да сме близки с хората, но не ни се получава някак.
2012-та ми завещава въпроса „Има ли по-голямо щастие от щастието да сме заедно?” пък да видим дали 2013-та ще ми донесе отговора.
Точно преди два месеца – на 16ти септември 2012 се роди дъщеря ни Айя: крехко и нежно синеоко същество, което промени живота ни, дните и нощите, приоритетите, изборите и представите ни за измеренията на любовта.
Вкусен ли ни е животът? И ако не е ще му добавим ли нещо? Или нещо ще му спестим?