Има дни, които не започват както ги очакваш. Днешният започна с новината, че Стив Джобс е починал. Трудно е да опиша начинът, по който тази новина ме прикова на компютъра. Не че имаше какво толкова да се чете покрай многото статии, посветени на това. Обаче, когато един човек- легенда си отива спираме несъзнателно за малко поне, за да почетем живота, който ни вдъхновява да вярваме, че можем да създаваме като хора.
Каквото и да се каже за него ще е незначително на фона на думите, които самият той изрича. И дори заглавието на струва ми се всеизвестната лекция „Как да живееш преди да умреш“ е послание, което ще се помни наравно с мотото на Apple „Мисли различно“.
Не съм от хората, които четат автобиографии, но ако Стив Джобс я беше написал щях да я прочета. Защото хората, които знаят как да живеят, знаят и как да предават посланието на същия този живот, за да знаят и другите. И макар че да знаеш и да можеш са две различни неща все пак в много случаи знанието помага.
Досега май не ми се е случвало да свързвам постовете си със статии на други блогъри, но в случая тази от Блогатство на Пламен Петров има две неустоими предимства: както споделя вдъхновнеито ми от Стив Джобс, така и въпросната лекция я има с превод и на български език.
Така че приятно слушане/четене за първи или за пореден път!
http://blogatstvo.com/successology/teachers/steve-jobs-stay-hungry-stay-foolish/
И накрая ще завърша с думите на Стив Джобс, защото го е казал по-добре от всеки опит, който бих направила.
„На никой не му се мре! Дори хората, които искат да отидат в рая не искат да умират, за да стигнат там.
И все пак, всички ни чака една и съща участ. Никой не се е отървал. И така е правилно, защото Смъртта най-вероятно е единственото най-добро изобретение на Живота. Тя е агентът на промяната. Тя прочиства старото, за да даде път на новото.“