Призванието е тема, която рано или късно застига всички ни. Дори и добре да живеем и да се радваме на начина, по който използваме енергията си, за да участваме в обмена на даване и получаване със света и хората идва един момент, в който искаме да усещаме не просто, че се изявяваме, а че се изявяваме с истински уникалното, което носим.

Вероятно за много от нас първата решителна стъпка за осъзнаване на призванието е в това да започнем да мислим за работата, не като за „бачкане”, предполагащо принуда и задължение, а като избор да влагаме енергията си в значими за нас неща с вярата, че ще са значими и за други хора.

Големият конфликт струва ми се не е толкова в това да започнем да правим нещата, които обичаме, колкото да пазим вярата, че това, което обичаме да правим ще ни осигурява нужните приходи, за да поддържаме стила на живот, с който сме свикнали. По-голяма част от хората, с които в един или друг период от свободната ми практика съм се срещала са наясно какво искат да правят, но имат затруднения да вярват, че правейки това ще мога да издържат себе си и семейството си.

В крайна сметка призванието също опира до пари и вероятно именно поради това е толкова деликатна тема. Парите са ценност с двояко значение. Хем понякога ги ценим повече от свободата да правим каквото искаме; хем не ги ценим достатъчно, за да можем да ги получаваме независимо от това с какво се занимаваме.

В този смисъл самонаемането не е лесен избор. Част от играта включва да можем да устояваме на изкушенията на сигурността в името на изявата ни по начина, по който ние искаме. И цената, която плащаме е сигурността. А когато нямаш външна сигурност се налага да развиеш вътрешна. Да вярваш, че пари има в изобилие за всички, да си креативен да ги намираш, да си отворен за начините, по които да ги получаваш… Самонаемането заставя всеки съзнателно да се вгледа в себе си и да се оцени  с очите на истината. И голямата трудност след това е не да се бием в гърдите какво можем и знаем, а да вярваме в себе си толкова, че да не е нужно да бием където и да било изобщо.

Целият този пост е вдъхновен от една книга „Работата, за която сме родени”  на Ник Уилямс, издателство MBOOKS. Животът ми като самонает професионалист и прохождащ предприемач би бил по-различен и най-вероятно по-лесен, ако я бях прочела в началото преди 6 години. Тази книга е не просто опора за пътя на откриване и заживяване на призванието, но е и източник на вдъхновение, оптимизъм и вяра!

За хората в България, които живеем призванията си все си мисля, че имаме да се научим да сме щедри един към друг и да се обединяваме в начините, по които служим на хората. В този смисъл щедростта на Ник Уилямс в споделяне на опита, честността и насоките са глътки жива вода за всеки, независимо на кой етап от живеенето на това, за което сме родени се намираме.

Освен че книгата е истинска находка, тя е и издание на мои приятели от издателство MBOOKS, които също живеят призванието си, правейки достъпни книги като тази за българския читател и то в издания, които са истински шедьовъри.

За моя приятна изненада имам и честта да представя книгата на български език на всички, за които тя представлява интерес. В комбинация с няколко упражнения , прочит на запомнящи се пасажи от  книгата и свободна дискусия след това.

Кога: 31 януари 2012, 19:00 – 21:00

Къде: „Люлин планина” 42, ет. 3.

Места: 20

Вход: свободен, с предварителна регистрация на sofia@emiliailieva.com