Ако досега като човечество сме оцелели благодарение на връзките между хората, възможно ли е да не сме усвоили принципите на свързването, на живота в партньорство и в общност? Възможно ли да нямаме достъп до мъдростта на цивилизации преди нас? Възможно ли е наистина да не знаем? Да имаме да се учим на това?
Ако от както свят се помни хората общуват, за да се разбират – как е възможно светът и отношенията ни да са изпълнени с толкова много недоразумения, конфликти от ежедневен и глобален характер и да не споменавам дори насилие в най-категоричните му проявления? Възможно ли е да не знаем наистина как се живее в хармония със себе си и другите? И възможно ли е, ако знаем, да сме забравили? Или да знаем, но да не вярваме, че знаем? Или да знаем, но да не действаме според знанията си?
Все си мисля, че знаем, но докато си повярваме достатъчно идва ред на следващото поколение, което докато си повярва си отива. Така наученото остава в изминатия път и с него намятаме плещи, вървейки напред към други светове, в които свързването и общуването са естествени като събуждане.