За да можеш да си емпатичен родител

За да можеш да си емпатичен родител

Емпатичният родител повече от всичко друго е изследовател. Отказва се да знае и търси наново истината заедно с детето си. Търси истината за детето дори, когато вярва, че я знае. Защото прави голяма разлика да съпроводиш детето си до истината и то да е изминало своя път до там вместо някой да му каже как са нещата в живота.

Габриела Рот за емоциите и движението

Габриела Рот за емоциите и движението

Всички се страхуваме. Всички се ядостваме. Всички се натъжаваме. Това е даденост. Въпросът е какво правим с тези чувства…Мнозина предполагат, че пътят към просветлението и себеусъвършенстването включва ако не отричане, то поне издигане над отрицателните емоции….Защо някой би искал да надмогне това да е жив, да е истински?

„Ако ти не изтанцуваш танца си, кой ще го направи?“

„Ако ти не изтанцуваш танца си, кой ще го направи?“

Позволението да танцуваш танца си в буквален и метафоричен план понякога идва през думите на някой, който вярва, че движението е терапия само по себе си. Габриела Рот – наречена от учениците и последователите си „градски шаман“ – може да е този някой за вас.

Учениците: майстори, които практикуват

Учениците: майстори, които практикуват

В навечерието на новата учебна година се включвам с няколко бележки, които напомнят някои от важните неща на ненасилствената комуникация и емпатията в процеса на преподаване с надеждата да идват навреме за намеренията и на родители и на учители. Връзката с детето нека...
6 въпроса за емпатията и политиката

6 въпроса за емпатията и политиката

Ако бях лидер на политическа сила, бих поканила хората на среща. Бих казала: “Чувам, че имате много какво да ми кажете. Искам да ви чуя.” И бих положила усилие наистина да искам да чуя, да допусна да разбера, да допусна, че може би бъркам, да направя разбирането по-важно от позицията си…

Слушай с мен!

Слушай с мен!

„Как енергията ми да служи на промяната, която е нужна? Как да съм в подкрепа на тази промяна?“ дори и да не ми се занимава с политика. Защото всички сме част от политиката и от държавата, независимо дали ни харесва или не. Взаимосвързани сме повече отколкото осъзнаваме. И това, че не следим новините не може да ни „спаси“.