Всички се страхуваме. Всички се ядостваме. Всички се натъжаваме. Това е даденост. Въпросът е какво правим с тези чувства…Мнозина предполагат, че пътят към просветлението и себеусъвършенстването включва ако не отричане, то поне издигане над отрицателните емоции….Защо някой би искал да надмогне това да е жив, да е истински?
Позволението да танцуваш танца си в буквален и метафоричен план понякога идва през думите на някой, който вярва, че движението е терапия само по себе си. Габриела Рот – наречена от учениците и последователите си „градски шаман“ – може да е този някой за вас.
Ако бях лидер на политическа сила, бих поканила хората на среща. Бих казала: “Чувам, че имате много какво да ми кажете. Искам да ви чуя.” И бих положила усилие наистина да искам да чуя, да допусна да разбера, да допусна, че може би бъркам, да направя разбирането по-важно от позицията си…
„Как енергията ми да служи на промяната, която е нужна? Как да съм в подкрепа на тази промяна?“ дори и да не ми се занимава с политика. Защото всички сме част от политиката и от държавата, независимо дали ни харесва или не. Взаимосвързани сме повече отколкото осъзнаваме. И това, че не следим новините не може да ни „спаси“.
Каква е моята светлина?Как се свързвам със светлината в мен?
Познавам ли пика на личното си слънце?