Наскоро директора на едно училище ми каза, че истинската задача на всяка форма на образование е изграждането на личности.
Оттогава ме занимава въпроса как се изгражда една личност и наистина ли образованието е същественият фактор.
Порових се в интернет и ми хареса да открия, че в психологията личността се дефинира като резултат от процеса на възпитание и самовъзпитание, а личностите са субекти, които са в състояние сами да избират своите цели, да управляват живота си и да влияят върху света.
Личност в този смисъл е нещо много лично и все пак неразривно свързано със света и хората.
В същата психологическа литература, която разгледах се посочва, че изходна позиция за изграждане на личността е богатството на връзки на индивида със света. Тези връзки са възможни дотолкова доколкото всеки индивид има нужните умения да общува с околните и да взаимодейства с тях. Така предпоставка за изграждането на личността са оказват взаимоотношенията ни с хората.
Сигурно по темата за изграждане на личността има и цели дисертации, а аз дори и не се опитвам да подхвана научно темата.
Просто много се замислих за начина, по който мислим за изграждането и развитието на личността и за действията, които ни помагат или пречат да изграждаме себе си като такива и да подкрепяме другите в това.
Защото ако наистина се превръщаме от индивиди в личности, когато се научим да се свързваме с хората кога ще започнем да обръщаме повече внимание на начина, по който децата се свързват помежду си отколкото на това дали са научили правилно урока?!
Напоследък все повече набира попуярност и темата за личностно развитие т.е. не просто да градим, но и да развиваме веднъж изградената си личност, да даваме изява на все по-голяма част от талантите си и да увеличаваме като цяло удовлетворението си от живота.
А ако наистина искаме да се развиваме личностно, обръщаме ли достатъчно внимание на фундамента на изграждане на всяка личност – отношенията и взаимовръзките ни с хората?!
Мисля си и че стремежът за личностно развитие е дълбоко заложеният ни стремеж за изява на пълния ни потенциал, за принос към обществото през уникалните ни дарби, за възможността да оставим следа по собствения си уникален начин… И ако това е така то е възможно само доколкото имаме уменията за общуване, свързване и автентично взаимодейсвие.
Може би е много просто и да градим и да развиваме личността си – просто е нужно да центрираме живота си около качеството на връзките ни с хората.
А ако искаме да градим и развиваме личности може би е съществено да си припомним, че не е важно на какво ще ги научим, а как ще ги вдъхновим да продължат напред своето изграждане и развитие.