Тези дни четох една статия озаглавена „Каква е липсващата съставка в живота ви?” и много ми хареса идеята да мислим за живота си като за ястие, което приготвяме за себе си и близките си и в различни периоди добавяме и махаме някои „съставки”.
С вдъхновението от тази статия се роди следният текст; почти като рецепта за вкусен живот 🙂
Когато приготвяме едно ястие обикновено имаме идея какво искаме да направим и съзнателно избираме продуктите, които слагаме. Избираме ги всеки по свои критерии. Някои ги избират на база на това дали им харесват или не, други на база на това дали са здравословни или не; някои експериментират, без да са сигурни какво ще се получи с добавянето на конкретна подправка, трети изпускат някоя съставка понеже знаят, че на гостите или на някой от семейството не му харесва…
В готвенето рядко си позволяваме да слагаме в ястието неща само защото някой ни е казал, че е вкусно. Наскоро например ми поднесоха пълнозърнеста филия хляб с масло и кашкавал и конфитюр от ябълки с поканата да ги ям едновременно. При цялото ми желание да уважа препоръката соленото по-принцип ми харесва повече от сладкото и макар че опитах как е на вкус смесено все пак предпочетох сандвича си без сладкото.
Но в живота не винаги е така. Често си позволяваме (и аз и много близки и клиенти, които ми споделят) че мнението на нашите партньори, роднини и т.н. значими хора за нас не само, че ни влияят, но понякога и предопределят изборите, които правим. И после животът ни не ни е вкусен! Живеем ядейки лимони, защото имат много витамин С когато всъщност предпочитаме авокадо (което впрочем също е богато на витамин С).
Ако не сме наясно какво е ценно и вкусно за нас, ще продължаваме да слагаме в чинията си предпочитани и препоръчвани от другите неща. Ако не си вярваме достатъчно ще се доверяваме на съветите и мненията на другите и в крайна сметка ще се ядосваме както на себе си, така и на другите, че резултатът не ни харесва.
Все пак по-добре да ям просто салата, ако така ми харесва отколкото засукана френска рецепта с миди Сент Жак, които намирам за безвкусни, но някои смятат за деликатес. И обратно по-добре да ям миди Сент Жак, защото ми харесват, а не да не ги ям защото някой може да си помисли, че съм сноб и ги предпочитам пред обикновена салата от зеле и моркови да речем.
Всеки си живее живота и сам си го създава и какво си слагаме в чинията в крайна сметка зависи от всеки от нас!
Нека се замислим, какво сме си сготвили в живота сега? Вкусен ли ни е? И ако не е ще му добавим ли нещо? Или ще му спестим нещо? Или въобще изцяло ще сменим основните съставки? И изцяло ще сменим подправките?
Нека не оставяме дните да се редят безвкусни един след друг. Понякога правим грешки в рецептите, експериментираме в кухнята, следваме чужди съвети, които ни се струват подходящи и резултатът не е зашеметяващ, но ако знаем какво обичаме и как ни харесва с времето и ястията, които готвим и дните, които преживяваме ще са вкусни! И разбира се все по-често ще се доверяваме на собствената си преценка, отколкото на съветите на другите.