В началото на декември получих вместо букет цветя, наръч върбови клонки! С виещите се разклонения във всички посоки приличаха на коси, разпилени от вятъра! Помислих си колко е хубаво някой толкова да ме е усетил, че да предусети как това би ме очаровало повече и от най-разкошния букет!

Освен, че обичам върбите този път се захласнах и от идеята да оставя клонките да пуснат корени през зимата и да ги насадя напролет. Последните две години отглеждахме едно борче и една елхичка, които малко зор видяха в градски условия и за тяхна най-вероятно радост тази година ги насадихме в прегръдките на Пирин.

С върбата – друга работа дано да се окаже и да и е добре на топло при нас. Иначе се държи геройски като за набедено коледно дръвче. Клоните натежаха от играчки, стъклени висулки, шоколадови бонбони и два бели ангела; сведоха криволичещи краища току над главата ми, но като цяло вазата с клонки напомня дърво на изобилието и макар да съм привързана към детския спомен за зелена елха ми харесва това разчупване на традицията.

А в синхрон с основното послание на времето в тази част на годината – краят на един цикъл и началото на нов – за клоните това, че са били скършени е възможност да станат върби!

Вълнуваща предколедна седмица за всички! И нека в очакване на Новото, да помним и ценим старото, което прави възможно то да се роди!