Семинарът „Дом за живеене” ме привлече с възможността да чуя за няколко часа различните възможности за строене на къща с глина, камък, слама и дърво и то от хора, които реално го правят в България. В рамките на 6 часа чух различни идеи за строене на къща, както и много препоръки какво предшества самото строене на къщата. Като си тръгнах се чувствах като африканка, понесла на главата си кошница пълна с плодове и зеленчуци. Знаех, че всеки от тях е по своему вкусен, но най-много един ще избере да дойде при мен.
Проект „Къща” за нас с В. е вече на две години. Може да се каже, че на моменти губя търпение и понякога си мисля, че ако толкова сме искали къща вече щяхме да сме я намерили и/или построили. Опитът споделен на семинара ме свали на земята по очарователен начин. Двама от лекторите казаха, че мястото за къща обикновено се търси две години, както и че обикновено не хората избират мястото, а мястото избира хората…
Винаги съм мислила за къщата като за пространство, което създаваш за себе си, семейството и децата си с идеята да е личен пристан, начална и крайна точка на всички бъдещи странствания. Оказа се, че къщата е жив организъм, който има свой собствен живот и ритъм на случване. Естественото строителство върви с уважение към самото строене, към материала с който се строи и към хората, които участват в строежа. По този начин природосъобразните къщи се градят докато растем заедно с нас, стават белег за личното ни развитие и се завършват, когато сме готови за тях.
Много ме впечатли лекцията за строене с глина на Иван Караджов-Инди, който подчерта че глината избира кой да работи с нея и че самата работа с глина променя хората. Звучеше като парола за достъп – минават тези, които са готови.
Иска ми се да бях запомнила кой от лекторите какво каза, но истината е, че всичко в един момент ми се сля като многоцветен ветропоказател, духнат от вятъра. Без дори и опит да съм съвсем точна и със сигурност, примесени и с моите размисли от вчера до днес ето някои от нещата, които запомних и все още отекват в мен.
– Когато мястото те намери добре е да прекарваш време на него и да го наблюдаваш колкото се може по-дълго преди да започне реалния строеж. Някакъв вид специфично свързване с особеностите на релефа, посоката на ветровете, потока на реките и т.н. Сякаш човек и природа свикват един с друг предварително, за да е хармонично бъдещото им съжителство;
– Какъвто и проект да имаш самото строене показва как е най-добре да се случат нещата. Без план не може, но пък само с план означава да не отчитаме промените, които срещата с реалността предполага;
– Когато строим природосъобразна къща се съобразяваме с природата и се доверяваме, че така е най-добре за нас;
– Строенето с естествени материали е завръщане към мъдростта на поколения преди нас, търсели варианти за уютни домове – хладни лете, топли зиме.
– Има варианти и решения за всичко при строенето на къщата, но всичко се решава, когато се започне. Действие и посвещение са неизменните спътници на започването и завършването на всяка къща.
Сигурно има и още много важни неща, които не съм успяла да чуя или да запомня на този етап. Чула съм само толкова колкото ми е нужно, за да продължа напред с проект „къща”, с няколко идеи по-богата, с вдъхновение от примера на хората построили такива къщи преди нас и може би най-вече с повече разбиране, че самата аз узрявам за къщата.
Сърдечни благодарности на организаторите за богатството, което споделиха с нас и дано подобни срещи и семинари продължават да помагат на всички ни да се връщаме към естественото!