Макар да се занимавам с коучинг и да имам редовно коучинг клиенти, това никога не е била сърцевината на дейността ми. Затова и възприемам себе си първо като обучител и тогава като коуч. Сигурно не е случайно, че и клиентите, които идват за коучинг при мен обикновено се вдъхновяват за индивидуална работа покрай семинарите, които водя. Така е по-лесно да видят в какво бих могла да ги подкрепя, в какво вярвам и как се стремя да го живея.
Интересното за коучинга, което всеки път ме изумява е, че като процес той е едно пътешествие на двама човека, в които единият е тръгнал нанякъде и вярва, че с помощта на другия ще стигне по-лесно или по-бързо. И всеки коучинг касае нещо много лично (нов проект, който искаме да реализираме; някакъв натрапчив въпрос, който търси своето разрешение; някоя цел, която все ни се изплъзва). Така коучингът рано или късно опира до идеята за смисъла и много често стига до потребността ни като хора да усещаме, че в живота ни има някаква подреденост и че ние имаме силата да управляме и сбъдваме желаните неща. Нещо повече струва ми се, че коучингът се е родил в желанието на хората да успяват да организират себе си и реалността по начин, който ги удовлетворява.
Не бих казала обаче, че целта на коучинга е да помага на хората да постигат целите си. Защото в дълбочината на свързването на клиента със себе си, (дълбочина, към която добрите коучове умело водят) целите отстъпват място на потребностите. Така по-важно от това какво си мисля, че искам (каква е моята цел?) е какво усещам като потребност за себе си (какво, ако преживявам ще ми носи истинско удовлетворение?). Именно в това е разковничето на процеса на коучинг.
Всъщност ценността не един коучинг процес се свежда до това да можем да се докосваме до целостта си като хора; до пространствата на свързване със значимите за нас неща и до преживяването на значимите за нас неща по значимия за нас начин. А това рядко е свързано с рационално избраната цел.
Така въпросът „Каква е моята цел?”, винаги се допълва от въпроса „От какво имам нужда?” и подкрепата на коуча дори и да е свързана с конкретна цел, би била куха, ако не е и неразривно свързана с потребностите.
И никога да не сте се замисляли да работите с коуч задавайте си тези въпроси от време на време и им отделяйте по малко време, когато искате да внесете повече ред в живота си. Защото както още Кант е казал „Във въпроса се крие хоризонта на отговора.”, а отговорите често ни изненадват 🙂
П. С. Снимката, която избрах да сложа на публикацията е бял гълъб на фона на златно небе. Препрати ми я близка приятелка преди няколко години. Избрах я, защото макар коучингът да е процес за двама човека и в живота ни да има много хора, които по един или друг начин са ценни за нас, животът на всеки от нас е индивидуален полет… Всеки сам изминава пътя си. Не защото сме сами, а защото никой не може да живее живота ни вместо нас.