Сигурно много хора имат преживяване,в което познават един човек от известно време преди наистина „да се срещнат с него”. Имам предвид, че повърхностното разпознаване на хората как се казват и с какво се занимават често не е критерий, че познаваме хората.
Моята „среща” с Джанака Пенърс се случи поне няколко години след като знаех кой е и знаехме кой от нас какво прави и накъде се стреми в живота. Обади ми се един ден и ме попита дали искам да ми каже някои неща, които „усещал” за мен. Сега като се замисля явно съм била особено любопитна, защото се съгласих, макар по принцип да съм скептична към подобни абстрактни „усещания” на хората.
Казаното от Джанака тогава много ме изненада, замисли и провокира и в последвалите дни и месеци дори често се сещах за това. Сега с перспективата на няколкото години от тогава мога да кажа, че беше една много смислена и дълбока среща и многократно надхвърли очакванията ми.
По онова време Джанака едва ли е подозирал, че ще напише цяла книга за „Невидимите влияния” и че това му вродено умение да усеща неуловимото, да назовава неназованото ще се превърне в ново поприще за него.
Отношенията ми с Джанака след онази „среща” продължиха да се развиват – особено като се има предвид, че по същото време стартирахме малка практика във Фрайбург (Германия) заедно с мои близки приятели и именно Джанака беше човекът, който превеждаше от английски на немски в няколко поредни семинара, които водех за общуването във връзките ни. Наричахме семинарите „Изкуството да сме заедно” и събирахме участници в една пъстра комбинация от българи, немци, швейцарци, понякога унгарци, холандци и други местни имигранти… Бяха славни и щастливи времена, които едва ли са отминали безвъзвратно, макар че напоследък нямам много енергия в тази посока. Предимството на това да ти превежда човек, който ти е и колега е, че често коментарите, които правеше, обратните връзки, които даваше на хората се казваха съществени за тях. Така макар че реално нямаме опит като ко-водещи и двамата съзнавахме, че той има потенциала да направи свой семинар.
По принцип много се радвам когато близки мои хора, с които съм свързана по един или друг начин създават за себе си реалността на нещата, за които мечтаят. И в случая с Джанака се радвам, че прави първите си стъпки с един семинар, който отразява най-вече неговите убеждения, дарбата му, натрупаните умения, опит и знания през годините. Нарекъл го е „Преживяването на Пепеляшка” и първото му издание ще е във Варна (15 – 17 юни 2012), организиран от Информационен център „Виделина”.
Междувременно верни на темата, която първоначално ни свърза с Джанака – отношенията в партньорските двойки – решихме да организираме една лекция в София предшестваща семинара.
За какво и как ще ни разкаже Джанака, моля вижте следния линк, а ако темите откликват във вас ще се радвам да ни пишете и да се видим на лекцията: http://communication-academy.eu/?p=873
С пожелание за все повече истински „срещи” и ведри, волни и вдъхновени вече летни дни!