Таи година стана традиция на всеки няколко месеца да пиша за някоя книга. Радостното за мен е, че във всички случаи става дума за приятели, които по един или друг начин сбъдват свои желания и следват пътя си!
Ваня Жекова е една специална жена за мен. Мисля за нея като за жена-жрица. И стила и на писане за мен е такъв – изпълнен с тайни замисли, истини като полу-заклинания, някакъв загадъчен танц с думите и смисъла! И книгата и „Откровено за Айфеловата кула“ е много повече от книга за миналото. В нея диша животът с двете му лица – с хубавото и лошото, с драмата и спокойствието, с миналото и бъдещето ведно.
Но, стига толкова от мен. Ето малко повече за книгата с думите на самата Ваня:
Колко е дълъг пътят от моето село до Айфеловата кула
Всяка година прекарвам седмица от лятната си отпуска на село. Баба и дядо отдавна ги няма. Почиствам паметниците им събота сутрин. На връщане от гробища минавам по мегдана и срещам познати фигури на жени, облечени в един и същи стил. Отиват за хляб и се връщат. Оживление преди да се спусне обедната мараня. Горещници.
Напук на жегата в нашата къщичка пристигат съседки, братовчедки, съселяни. Присядат и завързваме разговор около бабината софра, на която слагам купешки соленки и сладки, предлагам кафе, понякога маслини (едри, градски, все още деликатес). И нещо започва да ме напряга. Оплакването. Вживяването в трагедията. Всичко, ама всичко, което се е случило през последната една година на тези хора, е забележително драматично. Всеки разказва своята история с привкус на страдание и претенция да е най-трагичната. Състезанието започва. Няколко пъти подхвърлям: „А какво хубаво преживя?” Никой не ме чува. Радостта не е на почит. Не е престиж. Тя не буди състрадание. Забелязвам, че всеки държи да доразкаже собствената си история, да бъде чут. Каква голяма нужда от внимание. Но аз нямам време и място да я дам, защото съм затънала в моите задачи, проблеми, разговори, вълнения. Защото нямам емпатия за себе си. И им се дразня.
Процесът на писане на книгата „Откровено за Айфеловата кула или книга за един филм” ми отне пет години. И преобърна живота ми. Как? Реших да пиша за себе си. Какво ми се случва, какво чувствам, как реагирам, защо? Какви са провокациите. Подарих си тези пет години, в които да се обърна към себе си и да се попитам „Коя си?”, „Ти ли си наистина?”, „Това твое желание ли е или нечие чуждо?”, „Какво искаш за себе си?”, „Това, което правиш, от теб ли идва или е инерция? Каква е собствената ти мотивация?”, „Защо искаш да направиш впечатление, защо търсиш признание?”. Изправих се срещу един напълно непознат човек. Едно бебе, което не знае нищо за себе си. Наистина, какво искам. Най-трудният въпрос. Не знаех какво е важно за мен. Колебаех се. Притеснявах се. Заеквах. Гризях си ноктите. Срамувах се от себе си. От своите части.
И започнах да ги събирам. Започнах от едно малко стъкълце, което не можех да разпозная. Парче огледалце, което ме поряза и потече кръв. Вземах го и му заговорих: „Разкажи ми за себе си. Как се казваш? Откъде идваш”. И седнах да го разгледам. „Аз съм грозно стъкълце. Идвам от детството. Татко ми ме биеше. Болеше. Страдам от това. И сега му се подчинявам. Не мога иначе. Не мога да създам връзка”.
„А ти кое си?” „Аз съм липсата на самочувствие”. „Какво се е случило с теб?”. „Пренебрегвана съм. Изоставена съм”.
Стъкълцата говореха. Засъбирах ги. Заподреждах ги.
Пъзелчето свети през мен. Продължавам да го редя. Бавно, с търпение. С любов.
Когато вървя по пътя си, спирам и казвам: „Обичам те, Ваня”. И държа за ръка онова малко чорлаво момиче на три, което е уплашено и трепери самотно. Държа го здраво за ръка. Повтарям му, че го обичам.
Вървим заедно. От село до Айфеловата кула. Пътят към свободата. Моята вътрешна свобода. Пътят на състраданието ми към мен самата.
Сега е лято, в момента съм на село. На гости е Недялка, счупила си е крака. Разказва перипетиите си. Седя и слушам спокойно. Състрадателна съм. И тя изведнъж избухва в смях. Чувам стъпките на баба и дядо. В душата си.
Ваня Жекова, 26 август 2012, село Скалица, Ямболско
За онлайн поръчка на книгата „Откровено за Айфеловата кула“: http://booktraffic.bg/book/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0/%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-a%D0%B9%D1%84%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%B0