Настоящият превод е извадка от лекция на живо на Карл Роджърс, в която описва емпатията като процес, а не като състояние и което намирам за синтезирано представяне на същността на емпатията.
Приятно четене!
“Нека се опитам да опиша емпатията по начин, който ми се струва задоволителен за мен към настоящия момент. Вече няма да я дефинирам като “състояние на емпатия“, защото вярвам, че е по-скоро процес отколкото състояние. Може би така бих могъл да уловя това и качество.
Да бъдеш емпатичен с някого – да усещаш своя път в преживяванията на другия – има няколко страни:
- Това означава да навлезеш в личния свят на другия и да се усетиш цялостно у дома в него.
- Включва да си чувствителен във всеки момент за усетената промяна на смисъла, която протича в другия, за страха или яростта или нежността или объркването, които той/тя преживява.
- Това означава временно да живееш неговия/нейния живот, движейки се деликатно и без да преценяваш, усещайки смисъл, за който той/тя едва осъзнава, но без да се опитваш да разкриваш чувства, за които другият е напълно неосъзнат, защото това би било прекалено заплашително за него.
- Това включва да изразяваш усещанията си за неговия свят, виждайки с непредубедени и смели очи подробности, от които човекът се страхува. Означава често да проверяваш с него/нея точността на усещанията си и да се оставиш да те водят отговорите, които получаваш.
- То си довереният спътник за човека в неговия вътрешен свят и посочвайки възможните значения в потока на неговите/нейните преживявания му помагаш да: се фокусира върху полезността на подобна препратка; да преживее смисъла много по-пълно; да се придвижи напред в преживяванията си.
Да бъдеш с другия по този начин означава, че за дадения момент оставяш настрана представите и ценностите, които имаш за себе си, за да можеш да навлезеш в света на другия без предразсъдъци. Донякъде това означава, че оставаш себе си за малко на страна, което може да бъде направено само от човек, който е достатъчно сигурен в себе си, че няма да се загуби в това, което може да се окаже един странен и чужд друг свят и че може спокойно да се върне в своя свят, когато поиска.
Може би тази дефиниция изяснява защо да бъдем емпатични е сложен, взискателен, силен и заедно с това нежен и неуловим начин да бъдем.”
Карл Роджърс