Протестите са възможност да се запитаме: ще участвам ли и как ще участвам, ако да? И защо ще участвам или защо няма да участвам също? И колко е важно за мен да участвам? И ок ли съм, че има хора, които не участват? И много други въпроси, които касаят всички нас като граждани на тази държава независимо от личните ни политически пристрастия.
Тези, които протестираме освен с възмущение, разочарование (а за някои и истински неподправен гняв) имаме да внимаваме как отстояваме значимите за нас неща и какъв пример даваме на децата си и света.
И да протестираш се оказва е изкуство. И вчера заедно с приятната изненада колко много хора за толкова кратко време се явиха на обявеното място и час изпитах и малко страх възмущението да не прерасне в агресия, а отдавна прелялата чаша на търпението да не превърне категоричния тон в изблик на ярост.
В тази връзка се вдъхнових да преведа част от статията, посветена на Ненасилието в Wikipedia. За размисъл и с надежда протестите да доведат до промени по зрял и изцяло мирен начин.
„Ненасилие е практиката да не причиняваш вреда на себе си и на другите при каквито и да е условия. Идва от вярата, че не е нужно да нараняваш хора, животни или околната среда за да постигаш желана цел и се свързва с общата философия на въздържание от насилие, основано на морални, религиозни или духовни принципи.
За някои философията на ненасилие се корени в простото вярване, че Бог не причинява щети и следователно за да имаме по-силна връзка с Бог е нужно ние самите да не вредим.
Ненасилие включва също елементи на активност и действие, според които ненасилието е средство за постигане на политическа или социална промяна. Така например терминът ahimsa при Ганди е философия и стратегия за социална промяна, която отхвърля използването на насилие като в същото време разглежда ненасилственото действие (наричано още гражданска съпротива) като алтернатива за пасивното приемане на насилието или въоръжено противодействие срещу него.
Като цяло привържениците на активната философия на ненасилието използват различни методи в кампаниите си за социална промяна, включително критични форми на образование и убеждение, масово не-съдействие, гражданско не-подчинение, директни ненасилствени действия и социални, културни и икономически форми на намеса.
В съвремието ненасилствените методи на действие са силен инструмент при социални протести и революционни социални и политически промени
Понятието ненасилие често се свързва и дори използва като синоним на мир и пацифизъм, но понякога ненасилие е да останеш пасивен, друг път не е. Например ако една къща гори най-подходящото действие е да загасиш пожара вместо да седнеш до него и да го оставиш да гори.
Като метод за социална промяна ненасилието се описва и като „политиката на обикновените хора”, взимайки предвид масови действия за социална и политическа промяна на големи групи хора по света.
Мартин Лутер Кинг, изследвайки ненасилствената съпротива на Ганди стига до извода че „ненасилието изисква средствата, които използваме да са чисти като целта, която искаме да постигнем.” Привържениците на ненасилствени методи смятат, че действията, които предприемаме в настоящето неизбежно влияят върху бъдещата промяна на обществения ред. Казват също така, че е изначално грешно да използваме насилие, за да постигнем мирно общество.
Мартин Лутер Кинг казва също „ненасилие означава не само да избягваме външно физическо насилие, но и духовно насилие. Не просто отказваш да стреляш срещу човека, отказваш и да го мразиш.”
Понятието Satya или истина е централно понятие в концепцията на Ганди за ненасилие. Ганди вижда истината като нещо многопластово и невъзможно да бъде обхванато цялостно от само един човек. Всички са носители на частици от истината и всички се нуждаят от частиците истина на другите, за да могат да постигнат по-голямата истина. Това го кара да вярва в значимостта на диалога с опонента. На съвсем практично ниво готовността да чуеш гледната точка на другия зависи от реципрочността. За да може да бъде чут от опонента си човек трябва да е готов и да чуе.”
По материали от Wikipedia.
И още…
Ненасилие е да кажеш „ДА” на това, което искаш по начин, който позволява на реалността да се трансформира в желаната посока и без да е необходимо да се привързваш към конкретна стратегия как това да се случи.
Ненасилието изключва да обиждаш, да критикуваш и да търсиш виновника. Ненасилие е да застанеш зад ценното за теб не като опозиция на другия, а като единствена твоя смислена алтернатива.
Ненасилие е да вярваш, че по важно от това да откриеш корените на злото, което се е случило е да намериш и тръгнеш по пътя към доброто.
И разбира се ненасилието може да е присъщо само на силните духом.
Нека протестите в България са в името на нещо значимо, нека са израз на нашето „да!”,а не против някой или нещо…И нека бъдат пример за ненасилие в действие.
Дано!