Да вървиш по пътя не е като да стоиш на едно място. Когато стоиш на едно място разни хора минават покрай теб, носят разкази за случки и срещи, търсят нещо, намерили са каквото са искали или още го търсят, но имат история, която разказват. Тя може да ни удиви, вдъхнови или позамисли, но във всеки случай носи послание. Дори и безцелно да крачим пак създаваме история с изминатите крачки.

В стоенето на едно място има възможност за изслушване – някой друг носи света на преживяванията за теб. Имаш монотонността на дните, които жадуват за някое вълнуващо приключение, изненадващ разказ на случка зад ъгъла или накрай света. И времето изтекло в процепите на деня и нощта се разделя на ясни парчета между значими и ярки срещи-събития.

Крачите ли по пътя нанякъде? Или стоите и чакате някой да дойде? Няма значение всъщност.

Важно е да има срещи, които сами по себе си са ярки събития!