„Никога не се съмнявайте, че малка група от загрижени и отдадени граждани може да промени света. Всъщност това е единственият начин това да се случи. „ Маргарет Мийд
Да инициираш почистването на един парк не кой знай какво. 6 възрастни и 10 деца отделихме 2 часа за почистването на парк Тараклъка в събота. Е, не успяхме да почистим съвсем всичко, но със сигурност напълнихме 30-тина чувала боклук, поизгоряхме на слънцето, а после ни се стори божествена трапезата на 10 баби от село Градище, които в знак на благодарност ни попяха и нагостиха пребогато.
https://www.facebook.com/media/set/fbx/?set=a.168807909844247.40415.153571681367870
След нас остана едно късче природа малко по-чисто отколкото е било. Дали е незначително – не знам. Всички знаем как поредица от много малки незначителни на пръв поглед неща могат да доведат в един момент до Големи промени.
Наскоро си мислех, че „Да почистим България за един ден” е страхотна инициатива, но сякаш малко трудно стига до душите ни. И то може би защото и липсва аспекта, който да я направи лична кауза.
Впрочем много от нас отдавна почистваме домовете си, пречистваме телата си с хранителни режими, грижим се да разделяме боклука, но сякаш дойде и момент, в който това не е достатъчно, ако искаме да оставим след себе си чист свят. Имам едни близки приятели – един американец и една шведка, които понастоящем живеят в Англия (Уил и Кристина, за които ги познават). Та те в желанието си да имат своя принос към по-чиста среда в София по времето когато са живели тук, всеки ден излизайки от къщи са изхвърляли по един боклук, намерен на улицата. Ето това е действие, което достига до света отвъд нас.
Личният пример на грижа към хората, средата и обществото като такова е важен.
Ние може да пестим водата в домовете си, да я спираме като се къпем, но това не ни помага да я запазим чиста, ако не почистим някой плаж, язовир, гора или улицата и малко по нагоре от мястото, където живеем.
Време е за действие отвъд личността, отвъд двора, дома, непосредствената среда, която ни заобикаля. При това всеки на своето място, където душата му намира смисъл. Така „Да почистим България за един ден“ става „Да почистим Тараклъка за два часа“, „Да почистим площадката пред блока за 30 минути“, „Или да почистим реката за един ден“.
И да, един почистен парк не е кой знае какво, но може би 10 деца ще запомнят няколкото каки и батковци, към които са се включили и няколкото чувала боклук които са изхвърли от парка, в който играят всеки ден и може би утре няма да си хвърлят опаковката от вафла на земята или сами ще отидат да почистят след някой от местните мачове.
Време е и да живеем ценностите си. Ако чиста околна среда за нас е ценност, не може да пренебрегваме факта, че на улицата ни е мръсно и да обвиняваме държавата, която нищо не прави. Ценностите придобиват смисъл, когато се живеят – съвсем буквално да се живеят имам предвид.
Отмина времето струва ми се, в което да чакаме някой да ни организира. Всеки има достатъчно потенциал, за да се организира и да направи своята малка стъпка към общото добруване. И дано никой не си мисли, че съм наивна. Защото това не е наивност, а абсолютна убеденост, че всяко малко събитие има смисъл и всеки от нас има достатъчно енергия, за да промрни с малко света. Ако ви е грижа – действайте! Просто е.
П. С. Денят след като написах това отидох на разходка в същия този парк и за мое разочарование част от зелените поляни бяха изпъстрени с пластмасови бутилки, празни кутии от цигари и множество празни пакетчета от слънчоглед… Стана ми криво, да… но за малко. Сетих се, че и така е по-чисто отколкото го заварихме и че може би децата в селото сами ще почистят или поне, че другият път, когато отново чистим мълвата ще тръгне от рано и ще сме 100-тина, а не 20-тина.