Никога не бях мислила за себе си като за човек, който се влияе или страхува от мнението на другите до момента, в който не се роди този сайт. Изведнъж кой какво и как мисли за това, което пиша и правя стана централна тема. И обикновено както по всички дебели книги (и по по-тънките също) пише една критика беше в състояние да ме провокира да виждам чашата на половината празна, вместо на половина пълна и да се взирам в малките детайли, които избождат очите и вгорчават дните, вместо върху съществените важни неща, че сайта го има, по пътя си срещам привърженици, съмишленици и последователи и най-вече че вървя, движа се и не спирам.
Може да се каже, че с това безсилие пред собствените ми вътрешни демони се сродих с всички хора, които по една или друга причина трудно предприемат действие. Не че нещата се променят изведнъж като предприемеш действие, но без действие пък хич и не се променят.
Днес получих една притча и както понякога се случва в Интернет пространството корените и/или автора не са ясни, но някак много категорично описват естествената ни склонност като хора да се влияем от мнението на другите и също така да приказваме със или без да са ни питали ние какво мислим и ние как ги виждаме нещата.
Дано послужи за вдъхновение за всички ни да обръщаме повече внимание на желанията и идеите си, вместо на мнението, съветите и/или преценките на другите за нас и това, което сме решили.
И ако ще угаждаме някому, то нека да угаждаме сами на себе си. Колкото и да сме претенциозни, все си мисля ще е по-лесно отколкото да угодим на представите на другите за „правилно” и „грешно”.
„Баща и син си купили кон, с който да ходят на пазара, където всеки ден работели.
Ден след като купили животното синът се качил на седлото, а бащата тръгнал да води коня пеша. Хората на пазара ги видели и започнали да говорят: „Неблагодарен е този син, баща му стар и немощен – ходи пеша, а той – млад и енергичен, язди коня“.
Бащата и синът чули какво говорят за тях и следващият ден решили да се разменят. Хората пак започнали да злословят: „Какъв безотговорен баща! Сложил сина си да води коня без да помисли, че такова голямо животно може да се уплаши и да стъпче младото момче!“.
На следващия ден бащата и синът опитали двамата да яздят коня. Хората казали:“Горкото добиче! Тези хора нямат сърце – и двамата са го яхнали и то едва крета от тежестта“.
Следващия ден двамата герои нямало какво повече да направят освен да хванат по една юзда и пеш да водят коня. Хората тогава казали: „Будали! Взели си кон, а не го ползват“.
Ех, Еми
тъкмо навреме. Че малко по-спокойно да си поогледам стадото с коне
Смях се от сърце и със сълзи.
еееех, съвсем навреме….
Добре дошла в отбора, Еми! 🙂 С думи не мога да изразя колко точно си описала ситуацията на новия блогър. Аз преминавам през същия този „ад“, но вече му виждам края. Важното е да осъзнаваме, че блогът отразява нашите мисли и чувства, и не е нужно да се съобразяваме с мнението на всички хора, защото всеки си има свое мнение, но подканиш ли го да го обоснове с доказателства – такива в по-голяма част от случаите липсват. Имам една сентенция, до която достигнах, а именно „Човек вижда света през призмата на своите ограничения“. За това помни, че ти си това, което си и не позволявай подобни мнения да ти влияят. Аз съм на път да изляза от този омагьосан кръг, в който губиш себе си заради мнението на другите. Осъзнах, че чрез съобразяването е вероятно да изгубиш читатели, отколкото да спечелиш. С пожелания за запазване на индивидуалността и благодаря за статията. 🙂
Еми, има една книжка, която много уважавам, казва се „Вашите слаби места“, незнам това което ще цитирам по смисъл дали беше точно там, но отразява и е в унисон с темата която се разглежда в книжката – това как да изградиш /какво ти пречи да изградиш/ самоувереност – в хубавият смисъл на думата. Та мисля там се казваше – хората са различни и това води до различни мнения/виждания по различните въпроси (което всъщност като се замислим е много, много хубаво:), така че в общият случай, ако има две възможни мнения по даден тема – положително и отрицатално, то горе-долу 50% ще са с положително и горе-долу толкова с отрицателно. Идеята е, че дори и да срещнем повече хора с различни от нашето мнение по дадената тема, то просто трябва да си кажем – е ето още един от другите 50% ;).