Когато на 1-ви юли започнах „тайния проект“ – нито ден без пост в продължение на 30 дена, предизвиках себе си, както отдавна не се бях предизвиквала. На фона на всички пътувания, летни променящи се планове, лични срещи и професионални грижи сега ми се вижда истинско постижение, че устисках на решението, но нямам идея къде съм намирала време и за блога!
Сещам се обаче за една от онези мъдри фрази, които могат да променят начина ни на мислене за важните неща :“Нямаш време за нищо, за което не си готов да отделиш време!“
На 12 юли ми попадна Опитайте нещо нова за 30 дни, което разбира се изигра ролята на допълнителен стимул в решението.
30 дена по-късно животът ми не се е променил съществено, но се е променила коренно представата ми за човек, който поддържа блог. В тази връзка благодаря на всички, които четяхте, коментирахте, харесвахте и ми писахте по всеки от възможните начини. Всяка обратна връзка беше за мен досег до вашата реалност и вашите мисли или преживявания и ми позволяваха да преживявам и виртуалната реалност като възможност за пълноценно общуване и среща.
Проектът беше „таен“, защото си беше чист експеримент, а не исках и да си създавам излишен стрес, евентуално ангажирайки с очаквания и други хора. И без това имам достатъчно очаквания спрямо себе си и сигурно бих страдала (пак тайно най-вероятно), ако някак си не бях устискала с писането. Или може би бих била горда, че хем не съм устискала, хем не страдам, а мога да приема нещата такива каквито животът показва как е най-добре да бъдат.
Така че, ако ви се пробва изобщо – може и вие тайничко. Когато се получи ще си е истинска вътрешна победа (освен, яко не я споделите след това), която понякога ни помага много повече да пораснем отколкото някой публичен успех.
Иначе, вече заразена с идеята за 30 дневните проекти, от 1-ви август ще последвам идеята на Matt Cutts за месец в снимки.
Ако някой се вдъхнови да започне свой 30 дневен проект ще ми е много приятно да споделите, че току виж се вдъхновя и аз на свой ред за следващия 30 дневен проект през септември.
Снимките от август ще ги кача наведнъж септември месец, а междувременно едва ли ще пиша често. Август се очерта като месец на планини и морета, когато връзката ми с природата ще вземе радикално превес пред връзката ми с технологиите 🙂
И така, пожелавам на всички ви щастливо и вдъхновено лято и благодаря отново, че сме заедно по страниците на блога, а с много от вас и в живота!