С благодарност към всички приятели, които ме предизвикаха с книгите и с извиненние, че откликвам по-късно, ето моите 7, които тук и сега ме поканиха да споделя за тях и част от мъдростта им. Шарена комбинация се оказа.
“Когато тялото каже “Не.” – изследване на връзката стрес-болест“,, Габор Мате
“Динамиката на потискането действа във всеки от нас. Всички отричаме и предаваме себе си в една или друга степен, по начини, които не съзнаваме.. Когато става дума за здраве и болест всичко е само въпрос на степен…”
“Може да изглежда парадоксално да твърдя, че стресът, физиологически механизъм така важен за живота, е причина за заболяванията. За да разрешим това очевидно противоречие трбва да разграничим “острия стрес” от “хроничния стрес”. Острият стрес е краткотрайна реакция на тялото към заплаха. Хроничният стрес активира механизмите на стреса за дълги периоди от време, когато човек е изложен на стресори, които не разпознава или върху които няма контрол.”
“Птичият събор” илюстрации Петер Сис, автор Фарид ад дин Аттар
“И виждат, че цар Симорг – това са те…
и че цар Симорг е всяка от тях…
и всички те заедно.”
“Скритият Аз. Дилемата на индивида в съвременното общество” Карл Густав Юнг
“Признаването и съществуването на сянката води до онази скромност, която ни е нужна, за да признаем несъвършенството си. Именно това осъзнато признаване и внимание са необходими там, където трябва да се установят човешки взаимоотношения. Те се базират не на диференциацията и съвършенството, които в действителност подчертават разликата и провокират противоречията; в основата на човешките отношения е несъвършенството, слабостта, необходимостта от помощ и подкрепа, които са причина и мотив за зависимост. Съвършеният не се нуждае от другия, за разлика от слабия, който търси близост.”
“Психологическото вникване във въпроса за човешките взаимоотношения има огромно значение за свободното общество, тъй като неговото единство, а оттам и силата му се крепят на тях. Краят на любовта е начало на властта, насилието и терора.”
“Черво с чар”, Джулия Ендерс
“Разгледаме ли се по-отблизо, ще установим, че всеки от нас е един самостоен свят. Челото е прохладна малка полянка, лакътят е суха пустош, очите са солени езера, а червото е най-безумната огромна гора, обитавана от най-невероятни същества. Както ние хората населяваме планетата, така и в нас живеят живи създания. Под микроскоп нашите жители – бактериите – се разпознават добре. Сега те изглеждат като малки светещи тoчки на тъмен фон. “
“Ако някой днес ика да открие нови континенти и нови народи, трябва да проучва малкия свят, който се намира вътре в нас. Нашето черво е най-впечатляващият континент: никъде другаде не живет толкова видове и семейства, колкото тук.”
“Завръщане към светлината” Барбара Рен
“Аз наситина вярвам, че ние комуникираме помежду си чрез светлината. Първата част от тази комуникация се осъществява чрез емпатията. Добре знаем дали се чувстваме комфортно в нечие присъствие; знаем дали е налице съпротива или разбиране. Когато се държим като същества от светлина, търкания няма, защото светлината преминава през всяка клетка от тялото, а това означава, че лиспва дискомфорт или болест, тя преминава от един човек към друг.
Моята роля е да помагам на хората да внасят светлина в телата си, като открият истинската си същност. Мисля, че това имаме предвид, когато използваме думи като “просветление”, “интуиция” (“вътрешен учител”) или “прозрение”, но ако разширим перспективата си от тясната област на собствената си личност към по-голямата картина на Вселената, тези думи придобиват по-висш смисъл: те описват начините да бъдем част от тази по-голяма картина – да бъдем проводници между Земята и Небето.”
“Завръщане у дома. Пътятя на душата след смъртта” Юдит Сабо
“Смъртта е вечният въпрос, който природата отправя към живота, за да му напомни, че все още не е намерил себе си.” Ауробиндо
“Според основното учение на духовната традиция, животът и смъртта са братя близнаци: където е животът, там е и смъртта. Но пътят към живота минава през смъртта.”
“Единственото утешение е, че до известна степен можем да се подготвим за това. Ако разгледаме ритмите на живота си, можем да забележим периодите на “умиране” – тоест тези, в които сме приключвали дадена житейска ситуация, а след определен преходен период сме навлизали в ново състояние. Свидетели сме на безброй примери за това в живота на хората, но и на природата.”
“Big Magic. Creative Living beyond Fear.” Elizabeth Gilberth/ Магията да твориш, Елизабет Гилберт
Цитатът го слагам в оригинал на английски, защото изказът го намирам за съвършен в този си вид. Иначе книгата я има на български.
“Perhaps creativity’s greatest mercy is this: By completely absorbing our attention for a short and magical spell, it can relieve us temporarily from the dreadful burden of being who we are. Best of all, at the end of your creative adventure, you have a souvenir – something that you made, something to remind you forever of your brief but transformative encounter with inspiration.
“Only when we are at our most playful can divinity finally get serious with is.”
“Begin anywhere. Preferably right now. And if greаtness should ever accidentally stumble upon you, let it catch you hard at work.”