„800 километра диалог с тази част от нас, която знае всичко“ е името на първата ми книга. Вълнувам се всеки път, когато го изричам и макар да ми звучи необичайно, знам че е  точното заглавие за нея.

Отдавна не съм писала в този блог, но появата на книгата на български е чудесен повод да се върна към по-активен живот на сайта си.

Споделям по-долу някои любими за мен пасажи от и ви каня на предстоящите представяния на книгата. 24 юни 2019 в София и 25 юни 2019 в Пловдив. За други градове, очаквайте новини по-натам през лятото и есента.

„Камино е място, където да се забавиш, да се упражняваш в смирено слушане и да се свържеш със себе си чрез съзнателно търсена самота.“

„Да бъдем сами със себе си и да слушаме музиката на природата през цялото време ни помага да започнем да чуваме отвъд шумовете около нас и да се потопим в същината на това, което копнеем да дочуем отвътре. Представете си повей на вятъра, шум от падащи листа, песен на пшеничени поля, търкалящи се камъни, речен водоскок, муха, пчела, кокошка, магаре, реещ се сокол – всички те създават перфектната мелодия, за да се родят и запомнят вътрешната ни изцелителна мантра, епична песен или химн за живот.“

„Опитните поклонници вървят с лекота и в сърцето, и в ума. Виждаме човек, който върви погълнат от момента, освободил се от излишен товар. Тяхна обща черта е ведрото им присъствие – лесно се забелязват по това колко нежни са стъпките им.“

„Преживял ли си достъчно от себе си? Откровено казано, не мисля, че повечето от нас са. Смятаме, че се познаваме, но това илюзорно възприятие всъщност ни държи в окови. Робуваме на това, което мислим, че сме, и доброволно предаваме свободата, която може да ни позволи да бъдем повече от онова, за което се смятаме.“

„Понякога копнежът да знаеш е по-голям дар от яснотата на знанието.“

„Върховете и спадовете, които преживяваме, са просто част от Пътя. Ако продължаваме да вървим, те ще се редуват един след друг, независимо кои сме или какво предпочитаме.“

„Щом вкусиш от предизвикателствата на Камино, започваш да се питаш: „Дали ще се справя до края?“ Това е основната причина толкова много поклонници да отговарят „До Сантяго, надявам се“, когато ги попитат колко плануват да извървят. И въпреки това понякога свободата да спрем е нещото, което ни дава сили да продължим.“

„Всичко, от което се нуждаем, ни намира. Всичко, което ни намира, е нещо, от което имаме нужда.“

„Всички се нуждаем от думи, които да са наши пътеводни светлини. Важното е да намираме истинските думи за нас. Думи, които ни свързват с духа ни и които са нашият източник на вдъхновение, напомняне за корените и посоката ни. Всички можем да изричаме думи, които са пътеводна светлина за някого. Не знаем дали и кой ще ги приеме за такива. Въпреки това трябва да изричаме такива думи. Ако ни е дадена силата на словото, то е сигурно, че ни е дадено и удоволствието да бъдем чути, и радостта да бъдем слушани.“

„Поклонничеството е пътуване към себе си. Може да изглежда, че вървим към Сантяго де Компостела или че целта ни е да се поклоним пред лобното място на един светец, но всъщност се прекланяме пред себе си, пред нашата собствена сила и милосърдие, пред нашата святост и състрадание. Хората може и да не го нарекат така, тъй като звучи като богохулство, но дълбоко в себе си всеки поклонник знае, че в даден момент е бил „и пътят, и истината“.

„Усилията и болката, които са нужни, за да бъдем поклонници, са цената, която плащаме за нашата собствена коронация. Ние сме царете и цариците в нашето царство, ние сме раят и адът, ние сме собствените си спасители и поробители. Веднъж щом осъзнаем това, може да забравим за всичко останало.“

„Поклонниците са онези , които вървят, за да се научат да обичат по-добре – себе си, близките си и хората като цяло. Крайната им цел може да се определи като учение в това да обичаш по-добре всичко, което ни определя като хора. Те вървят и се молят. Вървят и пеят. Вървят и почитат въздуха и водата, Земята и Слънцето. Вървят и дишат. При тях няма припряност, мързел или умора. Нищо не е рязко и нищо не може да наруши тяхното ведро присъствие. Никога не се опитват да се домогнат до нещо, не се оплакват или превъзбуждат емоционално. Просто крачат, готови да откликнат, ако бъдат попитани нещо, и готови да помолят за помощ, ако се нуждаят от нещо. Срещата с тях те свързва с вътрешния ти мир. Те са истинска благословия.“

„Всъщност тишината не е обратната страна на говоренето, а още един начин, по който да се изразим. Може да се определи като отделен език, който понякога стига отвъд думите. Да слушаш безмълвно например е универсалният способ да изградиш връзка, да изразиш състрадание, емпатия и любов.“

„Как връзката ми с тишината влияе на начина, по който общувам и се свързвам с хората?“

„От какво се нуждае тялото ми, за да ме отведе там, накъдето съм се запътил?“ постепенно се превръща в най-важният въпрос, на който търсим отговор.

„Започваме да изживяваме силата си в мига, в който нуждата да я доказваме изчезне.“

„В момента, в който мечтите ни престанат да бъдат „вкоренени” в нашия живот по начина, по който е той в момента, те стават красиво цвете, чието стъбло е отрязано. Цветето изглежда прекрасно, но вече е за оплакване, защото не е живо.“

„Никога няма да съжаляваш за това, което си прегърнал изцяло.“

„Бъди щастлив на мястото, където си сега, така че да пристигнеш щастлив на мястото, към което си се отправил.“

„На Камино разгръщаме жизнената си енергия като дълъг килим, в служба на духовното си израстване и в единомислие с копнежите на душата. Тук думите не стигат и се опасявам, че това не може да бъде обяснено на човешки език. Извървяме всички тези стъпки към едно – в материално измерение – специално и незабравимо Нищо, но въпреки това, към едно истински дълбоко подхранващо чувство на свързаност с безмерното богатство на онова, което сме.“

„Камино е път, който възстановява връзката ни с изгубената мъдрост от миналото. Изпъстрен с ирационални, но изобилни полета от чудеса, до които получаваме достъп в мига, в който светът на предпочитанията осовбоди място за света на суеверията. Горите се превръщат в омагьосани дъбрави, ходенето се превръща в ритуал – стигането до Сантяго е път на героя в нас, а 800-километровата разходка е портата, на която се срещаме с магьосника в себе си.“

Ще се радвам да се видим на представянето!

И пожелавам смислени пътувания в едно свежо и незабравимо лято!

Еми

П. С. 1 Книгата се разпространява към момента само през мен. Ако искате да си я поръчате, ще се радвам да ви я изпратя с наложен платеж по ЕКОНТ.

П. С. 2 Оригиналът на книгата е на английски език и е наличен като електронна книга в Амазон.