„Най-големият подарък, който можем да подарим на някого е емпатия.”
Кришнамурти
„Емпатията е умението да съпреживяваме настоящия момент такъв какъвто е. Когато сме сами да можем да присъстваме в сега-то на всичко, което правим свободни от преценките си. Когато сме с другите да създаваме пространство, в което да се видим и чуем с всичко, което този момент носи без очаквания, разсъждения и може би най-вече без осъждания. Хубостта на непредвидимото сега е видима само доколкото можем да присъстваме в настоящия момент. Свобода от преценки и очаквания и присъствие са ключови думи, за да можем да сме свързани със себе си и да се свързваме пълноценно с другите. „
Написах го това в част от описанието на семинара „Богатството на емпатията”, който се случва вчера и днес и още докато го пишех се чудех това ли е най-удачният начин да опиша емпатията? Няма ли по-добър изказ и обяснение за нея?
След това седнах и написах няколко други версии и накрая установих, че колкото и да говорим или пишем за нея, емпатията остава неуловима за предаване през думите. Още повече, че точно колкото уникални сме всички, точно толкова различни са начините, по които всеки от нас съпреживява настоящия момент, срещите си с хората или връзката със себе си. Повтарящото се с всеки е само усещането за дълбоко свързване със себе си и последяващите вътрешно спокойствие и мир, когато сме свободни от преценки и осъждания.
И така стана ми ясно, че емпатията е отвъд думите за нея. И как ли да се опише всъщност умението да съпреживяваме взаимовръзката си с всичко. И не е ли точно това умение – развито в пълния си потенциал- един от ключовете към просветлението?
Преди няколко седмици една приятелка ми препоръча японския филм „Дзен”. Той проследява живота на един от най-видните японски дзен учители Доген и бавно, с малко думи и много смисъл ни оставя основното послание на Доген за важността на дзадзен (зазен) медитацията за последователите на както той го нарича „истинския Будизъм“.
Оттам се сетих за моята среща с дзадзен в един дъждовен юнски ден в Токио преди скоро ще станат точно 7 години. И тогава както и сега се изкушавах да разбирам нещата с главата си. Бях си подготвила въпроси, които да задам на учителя Гудо Нишиджима, но когато той се появи разбрах, че няма нищо за питане. Той ни посрещна (мен и една моя приятелка), благодари за проявения интерес, подари ни по една книжка „Как се практикува дзадзен” и почти веднага ни поведе към залата за медитация. Каза „Нека да пробваме. Няма нищо за обяснение.“ Подаде ни по една възглавничка за сядане (зафу) и каза „Понеже ви е за първи път ще направим медитация от 10 минути.” След това огледа как сме седнали, коригира малко стойката ни и седна и той. След обещаните 10 минути звънна гонга, а той тихо излезе. Цялото преживване беше като сън.
Колко дълбоко ме трогна тази среща си пролича от факт, че след нея в продължение на 6 месеца всяка сутрин практикувах дзадзен. Спомням си и как спрях – пленена от възможностите на една любовна връзка, разбира се. 🙂 Класически случай, в който влюбването ни провокира да загубим себе си в другия и част от моите уроци да обичам, оставайки свързана със себе си.
Така или иначе този филм с напомнянето за дзадзен и заедно с растящото ми вдъхновение от силата на емпатията ме подтикна да започна отново. И този път е просто, за да съм вярна на пътя си, в който възможностите за пълноценно съпреживяване, свързване и емпатия с всеки и всичко ми носят усещане за пълнокръвен живот.
Казано все така условно няма как да бъдем емпатични, ако не можем да присъстваме в момента отвъд мислите си за себе си, другите или случките в живота.
И също така няма нищо за обясняване за емпатията. Просто решаваме дали искаме да живеем живота си с емпатия и започваме стъпка по стъпка да се доближаваме до общуването с хората, където по-важно от това какво сме разбрали и какво сме си помислили е дали и колко сме се свързали с другия.
Дзадзен може да е практика, която възпитава присъствие и състояние, в което мислите ни не стават мрежи, в които се оплитаме. Защото както казва Гудо Нишиджима „дзадзен учи ума ни да уважава истината”.
Ето едно интервю с него:
Пробвайте или споделете за други възможности, ако имате опит и желание.