Форум „Родителство“ до скоро не беше тема, която би ме трогнала. Обаче пътят на дните понякога ни среща с хора, които не просто отварят нови страници в живота ни, но и разгръщат обхвата на кръгозора ни. Такъв човек в моя живот е една адашка – Емилия Славова. Сигурно не е била сама, когато е стартирала първият родителски кооператив, но най-вероятно е била вдъхновителка на идеята и съответно за много хора тя става лицето на първият родителски кооператив в България „Плейцентър приятели“.

Когато ме покани на среща в кооператива пролетта тази година изпитах дълбоко удивление пред силата на родителите да създават за децата си пространства за учене и възпитание, които отразяват точно начина, по който те си представят децата им да учат и да се развиват. И макар че все още нямам деца възможността да създам за тях подобно пространство, когато дойде време за това много ме обнадежди. С Плейцентър приятели буквално станахме приятели и срещнах точно както името предполага  нови приятели. Истината е, че благодарение на тях курсовете за родители и за деца по темите за ненасилствена комуникация, емоционална интелигентност и емпатия не само останаха част от дейността ми, но и се развиха със създаването на екип от настоящи и бъдещи родители, с които да популяризираме тази дейност заедно.

Така се озовавам и на форум „Родителство“, рамо до рамо с Христина Машкова от новосформираният родителски кооператив „Детски стъпки“, който освен верен последовател на темите за ненасилствена комуникация за деца е и първият, който включва ненасилствената комуникация като водещ принцип на работа с деца.

Аз ще представя силата на въпроса „Какво е живо в мен сега?“ и надявам се да вдъхновя всеки родител да чува точно каквото децата искат да кажат, а не каквото си мислим, че чуваме, но целият форум е далеч по-интересен от това. Представя калейдоскоп от лекции, които покриват много от значимите теми на родителството: от раждането на детето с възможност за подкрепа от дула; през отглеждането на деца от един родител, приемното родителство, родителските кооперативи, някои страхове на децата и как да се справим с тях; възможностите на Монтесори и Валдорфската педагогика и-сигурно-забравям някои от другите не по-малко важни теми за родителите.

Има богатство в тази възможност да се докоснем до темата от всеки ъгъл, който е жив за нас и в крайна сметка да си тръгнем с може би нови идеи, съмишленици и колеги съдейственици 🙂

Този пост е някаква смесица от лична благодарност към Еми Славова и хоризонтите, които срещата ми с нея разкриха, както и към всички родители от кооперативи, които ме държат будна за важността на темите, които ме вълнуват именно при отглеждане и възпитание на деца и разбира се апел към всички, които ги вълнува темата да се включат. Защото обединението прави силата 🙂

Други 10 причини за участие във форума: http://blog.gorichka.bg/?p=4856&l=1