Представете си, че хората сме книги. Някои от нас са книги с картинки – обичаме да гледаме, да помним места, да правим снимки. Други са книги с лица – животът е наниз от много хора, с които сме учили, работили, живели. Трети са романтични романи – в тях има фабула последователност, малко драма и щастлив край. Има и хора приказки – в тях има добро и зло и битка между тях и в крайна сметка доброто побеждава. Може да срещнем и хора басни – при тях дните имат поуки, а животът е колекция от поучителни случки и събития. Някои хора са пътеписи – животът им е на път, в приключения, номадски разкази за чудеса и изпитания.
Има и хора скицници – акварели от събития, наброски с молив и въглен; цветни петна.
Хора нотни тетрадки – симфония от дни и нощи, преплетени съдби, срещи и раздели. Опери! Празнични химнове! Приспивни песни! Средновековни песнопения. Народни песни.
Хора наръчници. Методология за правилните неща. Процеси стъпка по стъпка.
Хора кулинарни журнали. Дните са като меню. Списъци с екзотични вкуснотии. Рецепти от близо и далеч. Изрезки от вестници. Специални тенджери. Подправки. Аромати.
Хора учебници. Живот като наниз от уроци. Постепенно усвояване на науката за живота.
Има толкова много за четене във всеки човек… Въпросът е разлистваме ли достатъчно често душата си?