Хората преживяваме различните емоции по еднакъв начин. Разликите са в начина, по който се „справяме” с тях. Има хора, които наричаме емоционални и които изразяват чувствата си свободно. Има и хора, за които казваме, че каквото и да им се случва отвън изглежда сякаш всичко им е наред.
Какъвто и тип човек да сме, всички преживяваме емоциите по еднакъв начин – като енергия, която се ражда в нас.
Ако повярваме, че емоциите биха обогатили нас самите и биха внесли качествени разлики в отношенията ни с хората, бихме били по-внимателни да регистрираме емоциите си, дали и как им даваме правото да са такива каквито са, как се справяме с тях, така че да е щадящо и за нас и за околните и как се свързваме с посланията, които емоциите носят. Защото коренът на всяка емоция е някоя наша потребност. Ако емоциите имат призвание, тя е да ни свържат с потребностите ни. И истината е, че колкото по-бурна е една емоция толкова по-значима е потребността, която се крие под нея.
Когато започнем да зачитаме емоциите си и да осъзнаваме, че те са свързани с наши потребности, а не с действията на другите, започваме и да се настройваме да мислим, че как се чувстваме е лична отговорност. Да, другите могат да влияят, но отговорността в крайна сметка е наша.
Затова въпросите „Как се чувствам?” и „От какво имам нужда?” са ключовите въпроси в Ненасилствената комуникация. Те отварят портите на душата ни и ако внимателно слушаме ще чуем къде е пътят към удовлетворението и щастието.
Ако всичко това ви вълнува в личен план, заповядайте на „Светът през очите на Жирафа”
Ако ви вълнува по отношение на свързването с деца, заповядайте на „Родителство и емпатия към себе си”
Ако искате да се запознаете с принципите на това общуване заедно с цялото семейство заповядайте на „Мама, татко и аз”
Щастливи предзимни дни и общуване, което стопля душата!