„Обичам те!” е от фразите, за които бихме се вълнували всеки път, когато ги изричаме, ако си позволявахме да усещаме какво точно влагаме в нея. Като всяка фраза, която използваме механично и механичното „Обичам те!” може да не донесе желаното свързване с човека пред нас, дори и за нас тези думи да са най-значимото признание в любов.
Отвъд „Обичам те!” обикновено стоят необятните полета на чувствата. Един път зад „Обичам те” може да се крие „Вдъхновен съм, защото виждам как се променям благодарение на нашата връзка!” или „Толкова съм благодарен, че заедно си създаваме преживявания, които радват душите ни.” или „Тъжно ми, защото ми се иска повече да сме заедно.” или „Объркан съм и искам да вярвам, че ще намерим начин да запазим любовта си независимо от разногласията, които понякога имаме.”
С наближаването на 14 февруари сърцевидни украси и вкуснотии изкушават сетивата ни и понякога се увличаме да си подаряваме бонбони и картички вместо да си подарим минутки за близост – истинска, неподправена покана към другия да надникне в душата ни, да се прегърнем с думи, които са се родили в сърцата ни и да се докоснем със съкровената истина на мига.
Истинското свързване с другите е в готовността да се изразим, свързани със случващото се вътре в нас или да се опитаме поне да назовем неназовимото – онова чудо, което ни държи заедно.
Погледнете в себе си.
Какви са чувствата, които се крият зад вашето „Обичам те”?
Позволете си да ги усетите. Назовете ги. Позволете им да ви свържат, с когото избирате.
Обичта е празник всеки ден, дори когато отвъд „Обичам те!” съкровищата са различни.