Смирението е голяма тема за мен. Заедно с въпросите: Как и доколко се смирявам? Мога ли да отстъпя и да се оставя в ръцете на неизвестното в мир, а не в безсилие, ярост или самообвинения?
Много ми е интересно да наблюдавам колко често хората бъркаме смирението с отказването. Смирението е да признаем, че заедно с нас животът се управлява от волята на нещо, което е по-могъщо от нас (било то Бог, Вселената, предначертания ни духовен път) и след като сме направили всичко по силите ни, за да видим желан резултат да се оттеглим и да оставим нещата да се случат. И така да приемем собствената си ограниченост да влияем само донякъде, да сме създатели, но не сами за себе си, а заедно с всички наоколо и със света като цяло. И се иска доверие, че можем да приемем крайния резултат не като победа или като поражение, а просто като проявление на най-доброто възможно решение.
Отказването е съвсем друга работа. Отказването е да спрем да вярваме; да си кажем „Дотук бях.“, но не защото не искаме да продължим, а защото в мислите или сърцето си не си позволяваме да направим допълнително усилие, да надскочим определен страх, да преминем старателно създадените граници на представите за себе си, които имаме и искаме да запазим. Отказването винаги носи усещане за поражение. Защото знаем, че волята на живота може би е в унисон с това, което искаме, но ние самите не го искаме достатъчно отдадено, за да няма друга алтернатива освен да се случи.
Смирението освен че идва с мира – самата дума с-мир-ение го предзадава – се оказва много близка до предаването. Но предаването не като отказване, а като пре-давам нататък към по-могъщите сили, които влияят на живота ни и то обикновено нещата стават по по-добър от всички начини, които ние сами можем да измислим.
Дали се отказваме или се смиряваме външното проявление може и да е едно и също, но вътрешно само ние знаем дали предаваме себе си или се предаваме на волята на живота; дали сме в мир и носим вяра или сме разочаровани и носим неизразения порив за промяна на нас самите, нашите вярвания и реалността, която сме могли да създадем.
Вътре в нас винаги е ясно, стига да сме готови да се изправим пред истината.