От време на време всички си правим равносметки. На кръгли или междинни годишнини особено. Тази година станах на 35. Сетих се, че ставам на толкова на самия ден. Бях забравила просто. Невидимото време дето хем го има, хем го няма и от време на време го празнуваме с приятели. Уж няма значение на колко си, а всъщност има, защото дните, които сме живели са сребриста диря, по която не можем да се върнем назад, освен в спомените си. И колкото повече сме живели толкова повече има за спомняме; колкото повече има за спомняне толкова по-ясни стават истински значими моменти и така се научваме да различаваме значимото от незначителното. Това впрочем е и някакво разбиране за мъдростта – не че знаеш всичко; знаеш достатъчно, за да правиш разликата между действия, които носят смисъл и такива, които не носят.
Та така с равносметката на 35 дойде и осъзнаването, че последните 13 години основно съм се занимавала със създаването на организации. Първата организация, която създадохме заедно с колеги политолози и социолози бяхме по на 22 години. Последната, която създавам сега е на няколко месеца. Междувременно съм участвала в учредяването на поне 10тина други в България и Европа. Не бих казала, че съзнателно съм го правила, но за сметка на това сега съзнателно виждам, че създаването на организации е белязало съзряването ми повече от всяка друга дейност, която съм имала през годините.
Да създадеш организация всъщност означава, че те е грижа дотолкова за някаква идея, че да и посветиш време, ресурси и енергия и да поемеш лично отговорност за някаква желана промяна в обществото. А убедена съм, че колкото по-рано се научим да вярваме, че действията ни имат смисъл, толкова по-добре. Организациите винаги обединяват хора, водени от общи ценности и мечти, и макар че работата във всеки екип си има своите препъни камъни, всеки израства в правенето на нещата да се случват и всеки дава своя принос към желаната промяна и в личен и в обществен план. Не може да се каже, че всички организации, които съм инициирала или в чието създаване съм участвала са просъществували. Казвам обаче, че това няма значение по отношение на факта, че ги е имало и са играли своята роля за хората, които са ги създали, за хората, за които са били създадени и за личното и обществено съзряване за промяната, която са целяли.
Мога да напиша и отделен пост и цяла книга даже за какво работи и какво не работи в създаването и управление на организации, но най-важното е, че организации е важно да се създават!
На стената в офиса на първата ни организация „Босфор общество – България” стояха прословутите думи на Маргарет Мийд „Никога не се съмнявайте, че една група от смели и отдадени граждани може да промени света. Реално това е единственото нещо, което може да го направи. „ Валидно е и сега.
Може да ми е писано и цял живот да създавам организации (знам ли?!)), но със сигурност и занапред ще подкрепям близки и приятели да създават организации, когато ги пали нещо от вътре, защото виждам смисъла, който организациите имат и за личното израстване на хората и за израстване на обществата. И само да поясня, че под организации имам предвид формалното регистриране в съда също, а не група във Фейсбук или неформална общност. Защото формализирането на нещата дава баланса между ентусиазма и реалността на живота и е знак за поемане на отговорност да се доведат нещата донякъде. Ако няма да се доведат нещата до никъде – няма и нужда от организация. Но и ако не ни пали достатъчно, за да ги доведем донякъде по-добре да си намерим друго занимание.
Така че създавайте, обединявайте сили с други и действайте. Хората се сменят с годините, идеите и интересите ни се сменят също, но нищо не утвърждава толкова живота колко обединените усилия за живеене на промените, в които вярваме.