Обичам да се сещам за случки от живота, които по една или друга причина са оставили дири в съзнанието ми и са оказали влияние върху формирането ми като мироглед.
Тази, за която често се сещам тези дни е от преди десетина години. Едни любовни терзания бяха застигнали русолявата ми главица тогава и макар че от сегашна гледна точка изглежда прозаично, тогава бях увесила нос в дилеми от рода на „да остана или да си тръгна“. Старата руска книжарница на главната улица в Пловдив току що я бяха превърнали в рестоторант на два етажа и от втория етаж съвсем естествено се виждаше парка. Сещам се как стояхме с един приятел, той ме изслушваше търпеливо и не казваше нищо. Тогава (на втория час примерно) го питах „Добре де, ти какво би направил?!“ Той ме погледна и ме гледа известно време и после каза „Еми… уважавам те повече от това.“
Минаха много години от тогава. Онази любовна история намери своето разрешение след съответното количество колебания, сълзи и сополи. Това, което и до днес остава в мен е отговорът „Еми… Уважавам те повече от това.“
Напомням си го всеки път, когато ми се прииска аз да започна да съветвам някого.
Защото да може да казваме „Уважавам те повече от това да те съветвам“ означава:
– „Уважавам те толкова, че да вярвам, че ти знаеш най-добре кое е най-добре за теб.“
– „Уважавам те толкова, че да мога да те слушам колкото е нужно и да не се изкуша да те съветвам сякаш мога да знам по-добре от теб.“
– „Уважавам те и вярвам, че каквото и решение да вземеш имаш силата да го промениш.“
– „Уважавам те да те слушам и да не те съжалявам, че страдаш и да не те упреквам, че не си в състояние да вземеш решение…“
– „Уважавам те и вярвам, че имаш правото да преживееш колебанията си и да се чудиш толкова колкото искаш, така че като вземеш решение да си убеден/а.“
– „Уважавам те и вярвам, че растеш в търсене на отговора и че няма да порастнеш, ако ти покажа отговора отстрани.“
Може да означава и толкова много други неща… Всеки ще чуе остатъка за себе си, стига да имаме силата да го кажем…